Разкази

Визионерът

  • By
  • май 16, 2021

– Е, какво ще кажеш? – с ентусиазъм попита клиентът. – Не знам… – колебливо отвърна тя, с тревога наблюдавайки сред приглушената светлина на нощното заведение вълнението, което все по-ясно…

Поезия

Нагоре

  • By
  • март 11, 2021

Пътеката се вие – самотна и стръмна – към висините; към планината, от която се вижда градът като длан, разперена във времето. Стъпките ти са смели, но уморени. С въодушевление…

Разкази

Последният влак

  • By
  • януари 22, 2021

Лекарят прибра слушалките в калъфа и го пусна до апарата за кръвно в чантата си. По лицето му се четеше тиха тревога. Той извади едни стъклени ампули от куфара си…

Поезия

Зимна къща

  • By
  • декември 6, 2020

И този декември през вратата влиза хлад. Прагът пустее, залостила съм уж плътно. Останахме вътре. Аз. И страховете ми. А навън, казват, било пълно с чудеса. Но когато погледна през…

Разкази

Туристически пътеводител на житейски истории

  • By
  • септември 29, 2020

Пътеводителят стоеше на масата, покрита с мушама на големи хризантеми, отдавна изгубили някои от цветовете си. Слънцето жарко блестеше и Марта нахлупи туристическата шапка по-ниско на челото си. Лили излезе…

Разкази

Клиника „Мемориес”

  • By
  • юни 21, 2020

Доктор Лунд се облегна на прозореца в кабинета си и плъзна поглед към градината. Беше ранен септемврийски следобед, пациентите бяха изведени на свеж въздух и медицински сестри с бели униформи…

Поезия

Призраци и талисмани

  • By
  • юни 13, 2020

Вярвам в (не)съществуващи неща: призраци и талисмани; в невидимите нишки, които ни свързват; в миналото, което не избледнява; в любимите ни мъртъвци, оставили следи в нас завинаги; в сънищата, които…

Поезия

Късно

  • By
  • април 4, 2020

Северняците са смели хора, свикнали с капризите на дивата природа. Опитомяват ветровете, извличат най-доброто дори от зимата. Будят цветята на пролет и обличат с топъл кожух есента. В ледници са…

Поезия

Единични хора

  • By
  • януари 6, 2020

  На А. Лутат се. Живот – лабиринт. И търсят следи, и събират мечти… А градът тихо мълчи, сгушен в себе си. Рисуват дъги. В сивотата. И слънце – в…

Поезия

Кълбото на времето

  • By
  • октомври 10, 2019

Един ден небето ще притъмнее и всичко ще свърши така, както е започнало. Но отвъд Големия взрив няма да има нищо, за което да си струва да останем. Животът, който…