Следите към дома
Беше студена зимна утрин. Снегът бе изваял чудновати фигурки по напуканото стъкло на прозореца, а леденият вятър навън огъваше оголените клони на дърветата. Рая се сгуши по-плътно в старото вълнено…
Беше студена зимна утрин. Снегът бе изваял чудновати фигурки по напуканото стъкло на прозореца, а леденият вятър навън огъваше оголените клони на дърветата. Рая се сгуши по-плътно в старото вълнено…
– Е, какво ще кажеш? – с ентусиазъм попита клиентът. – Не знам… – колебливо отвърна тя, с тревога наблюдавайки сред приглушената светлина на нощното заведение вълнението, което все по-ясно…
Лекарят прибра слушалките в калъфа и го пусна до апарата за кръвно в чантата си. По лицето му се четеше тиха тревога. Той извади едни стъклени ампули от куфара си…
И този декември през вратата влиза хлад. Прагът пустее, залостила съм уж плътно. Останахме вътре. Аз. И страховете ми. А навън, казват, било пълно с чудеса. Но когато погледна през…
Пътеводителят стоеше на масата, покрита с мушама на големи хризантеми, отдавна изгубили някои от цветовете си. Слънцето жарко блестеше и Марта нахлупи туристическата шапка по-ниско на челото си. Лили излезе…
Доктор Лунд се облегна на прозореца в кабинета си и плъзна поглед към градината. Беше ранен септемврийски следобед, пациентите бяха изведени на свеж въздух и медицински сестри с бели униформи…
Вярвам в (не)съществуващи неща: призраци и талисмани; в невидимите нишки, които ни свързват; в миналото, което не избледнява; в любимите ни мъртъвци, оставили следи в нас завинаги; в сънищата, които…
На А. Лутат се. Живот – лабиринт. И търсят следи, и събират мечти… А градът тихо мълчи, сгушен в себе си. Рисуват дъги. В сивотата. И слънце – в…