Понякога въпросът е какво ще правиш с отломките от себе си? Когато морето е надигнало страховити вълни, изненадало те е в гръб и е разбило лодката ти на хиляди парчета, далеч от всеки бряг… С отломките какво ще правиш? Ще потънеш ли с тях? Сал ли ще тъкмиш? Ще жалиш ли времето, силите, миналото си? Или ще откриеш божествената част от себе си, онова забравено ехо от хиляди епохи, закодирано в ДНК-то ти... Ще се събереш ли – достатъчно силен, смел и дързък, за да се изправиш и да тръгнеш по водата? Стъпка след стъпка, воден от Бога в тебе, вярващ в чудото – както вярва малко дете?...
Август
Август е солена въздишка.
Грапав като песъчинка,
засяда в гърлото на лятото
и горчи от предчувствие
за близка есен.
Време за краища и начала…
…Да осъмнеш на плажа,
да се претърколи денят неусетно,
да гледаш дълго как ленивият залез
гали вълните
и вплита златни нишки в гривите им от пяна.
…Да си мислиш как всичко е миг –
отминава.
Оставаш накрая само ти.
С всяка година различен,
натежал от мисли, спомени или тъги.
Остави ги на брега, моряко…
Ще ти ги вземе морето,
ще ги обгърне в солена прегръдка,
ще ги отведе към дълбините…
И ще ти върне лекотата.
Ето, сега отново можеш да бъдеш
просто едно любопитно дете,
което греши за първи път…
Август е топъл като милувка.
Горещ като бурна любов.
Крие тайните си в лятната омая,
а вечер светулки чертаят звездни карти –
разчети съдбата си, ако умееш…
Сутрин чайките огласят всичко скришно,
но на чужд и неразбираем език.
Само морето ги разбира,
но стои настрани от чужди истории…
Август е обещание –
че догодина пак ще бъдем на този бряг,
че ще си тръгнем,
оставяйки пясъчни следи,
с миди в джобовете
и с песните на сирените,
които ни приканват към вечно приключение.
И пак ще хващаме вечер светулки в буркани
и ще ни е мъчно,
когато спрат да блестят в плен…
Август е последен шанс…
да си обещаеш ново начало…
Нагоре
Пътеката се вие – самотна и стръмна –
към висините; към планината,
от която се вижда градът като длан,
разперена във времето.
Стъпките ти са смели, но уморени.
С въодушевление си тръгнал по този път.
Мнозина са крачили с тебе в началото.
После всеки е поел в своята си посока,
някои са се уморили, други са бързали,
трети са искали да продължат, но без теб.
Хиляди пъти си се питал –
има ли смисъл да продължаваш въобще?
Но щом си тук, смисъл значи има.
Виж го небето. Нежно и синьо.
Обещава ти тихо безкрая,
чертае нови хоризонти.
Усети я тази земя под краката си.
Опора винаги, дори когато падаш,
дори когато пълни с песъчинки раните ти
и повече от тях боли.
Защото след това се вглеждаш в белезите си.
Като карта са. Спомен от стари преживелици,
от стара болка. Нишан.
Нещо ти се случило, нещо те е превърнало в този,
който си. Някой с история. Някой с бъдеще.
Дъждът ромоли по листата на дърветата над теб.
Понякога сварва всички неподготвени.
Дори и ти си.
Но я му се усмихни. Идва нещо да промени.
След това облаците ще ти изглеждат още по-пухкави,
може би дори ще има дъга.
Ако все бягаш от дъжда, как ще я видиш?
Ето, приближаваш върха.
До последно ще се питаш дали си е струвало.
Но когато застанеш там, на най-високото,
заедно с копнежа, който те е водил с дни,
въздухът ще премине през гърдите ти с друга сила,
с непознат възторг.
Очите ти ще се опитат да запомнят гледката.
Душата ти ще прелива от радост, че си тук.
И после пътят надолу ще ти се стори по-лек.
С по-малко въпроси, с повече отговори.
Яница ХРИСТОВА
Зимна къща
И този декември през вратата влиза хлад.
Прагът пустее, залостила съм уж плътно.
Останахме вътре. Аз. И страховете ми.
А навън, казват, било пълно с чудеса.
Но когато погледна през замръзналите прозорци,
виждам само скреж.
В далечината пуши нечий комин.
Някъде е топло.
Някъде е дом.
Тук е само зимна къща.
Няма я на картата.
Няма и адрес.
В познатия до болка град е,
на улицата, по която минаваше преди.
Дали още поглеждаш към прага?
Дали се премрежват очите ти от спомени?
Отседнала съм за кратко.
Колкото да събера парчетата от разбитото,
да измета, да постеля нов килим,
да забърша праха…
Да презимувам.
Пък след това ще мисля за топлите страни.
Яница Христова
Призраци и талисмани
Вярвам в (не)съществуващи неща:
призраци и талисмани;
в невидимите нишки,
които ни свързват;
в миналото, което не избледнява;
в любимите ни мъртъвци,
оставили следи в нас завинаги;
в сънищата, които се сбъдват;
в любовта, която е отговор
на всички незададени въпроси.
Вярвам, че сме по-големи от страховете си
и по-малки от благодарността.
Вярвам в мъдростта на утрото
и в силата на нежността да излекува раните
и да отключи отдавна заключени врати.
В тишината вярвам също.
Когато думите капитулират
и те оставят като оголен нерв,
да трептиш в емоцията си.
И после се връщат – дума по дума,
да те превърнат в човек,
да те свържат отново със света.
Вярвам в приказките,
които четяха ни като деца.
Превръщахме се с тях в герои,
оставаме такива и сега –
на кръстопътя между воля и съдба,
имаме лукса да вярваме в чудеса…
Яница Христова
Късно
Северняците са смели хора,
свикнали с капризите
на дивата природа.
Опитомяват ветровете,
извличат най-доброто
дори от зимата.
Будят цветята на пролет
и обличат с топъл кожух есента.
В ледници са затворили страхове си
и не се вслушват в шепота им.
Израстват до огъня
и разказват приказки захласнато,
сънуват легендарни герои
и в сага се превръща денят им…
Но има и такива бури,
пред които дори смелите треперят.
Капки скреж тръгват по вените им
и тревога вледенява сърцето.
А бурята нехае.
Носи лед в търбуха си
от облаци –
тежки и индигови.
Бурята,
която слиза от хълма,
стъпва с тежки стъпки
и отеква с гръм.
Плаши хората от селото.
Защото те знаят.
След някои бури
трудно се събират руините.
Светът се променя.
Разгражда се на съставните си части
и се събира отново. Като пъзел.
Дърветата остават да лежат прекършени,
обещанията за пролет не помагат.
И утре слънцето
отново ще изгрее.
Но ще е вече късно…
късно…
Яница ХРИСТОВА
Единични хора
На А.
Лутат се.
Живот – лабиринт.
И търсят следи,
и събират мечти…
А градът тихо мълчи,
сгушен в себе си.
Рисуват дъги.
В сивотата.
И слънце –
в дъждовните дни.
Обикновено са въоръжени
– с усмивка
(дори когато нещо адски им тежи).
Често в края на деня
уморено сядат на бара.
Поръчват си вино –
във висока гарафа
(любимо питие на самотата).
Мислят за времето.
Времето, което събира.
Времето, което разделя.
Време да живееш…
И време да дойдеш на себе си –
съвсем по библейски.
И дори когато си сам,
да си събрал целия свят в душата си…
Яница ХРИСТОВА
Кълбото на времето
Един ден небето ще притъмнее
и всичко ще свърши така,
както е започнало.
Но отвъд Големия взрив
няма да има нищо,
за което да си струва да останем.
Животът, който обичаме,
животът, който мразим,
все през пръстите ни изтича –
котка, която тича
след кълбото на времето,
докато то се разплита…
Яница Христова
Памет
Помни трепетите, усилието, вълненията.
Помни какво му е коствало
да изкачва върхове,
да диша на пресекулки,
да не спи от болка,
да се буди трудно…
Но помни и какво е да се носи лекокрило
в плен на радостта.
Помни усмивките, разменените погледи,
пеперудите в стомаха.
Тялото помни. Има своя собствена памет.
А паметта често е по-силна от волята –
не можеш просто така да забравиш онова,
което ти се иска да не се е случвало –
белезите, раните, травмите…
Питай старите спортисти.
Те знаят най-добре.
Дори и дълго да не са били на терен,
дори и да се слезли от ринга,
дори и да са изгубили форма,
мускулите помнят…
Помнят натоварването,
помнят тренировките.
И – дори след години –
при подходящи условия
могат пак да влязат в познатия ритъм…
Така че… защо си мислиш,
че никога отново няма да се влюбиш?
Сърцето е също мускул.
Макар и разбивано безброй път,
то помни как пак да обича…
Яница ХРИСТОВА
Топография на щастието
По всяка улица от този град
се разхождат спомените ми.
Пресичат на светофарите,
спират се до малките кафенета,
заглеждат се в непознатите
и тръгват след стъпките
на бездомните кучета.
Спомените ми извайват осанка
под есенните кестени
и танцуват в дъжда –
там, където някога някъде
забързано с тичане
отмина младостта…
А щастието се е приютило на завет
под стряхата на забравени къщи
от старци и наследници.
Шмугва се в тишината,
тръгва по тротоарите
и ме търси – да се върне при мен,
да се върна при него…
Яница ХРИСТОВА









