Август е солена въздишка.
Грапав като песъчинка,
засяда в гърлото на лятото
и горчи от предчувствие
за близка есен.
Време за краища и начала…
…Да осъмнеш на плажа,
да се претърколи денят неусетно,
да гледаш дълго как ленивият залез
гали вълните
и вплита златни нишки в гривите им от пяна.
…Да си мислиш как всичко е миг –
отминава.
Оставаш накрая само ти.
С всяка година различен,
натежал от мисли, спомени или тъги.
Остави ги на брега, моряко…
Ще ти ги вземе морето,
ще ги обгърне в солена прегръдка,
ще ги отведе към дълбините…
И ще ти върне лекотата.
Ето, сега отново можеш да бъдеш
просто едно любопитно дете,
което греши за първи път…
Август е топъл като милувка.
Горещ като бурна любов.
Крие тайните си в лятната омая,
а вечер светулки чертаят звездни карти –
разчети съдбата си, ако умееш…
Сутрин чайките огласят всичко скришно,
но на чужд и неразбираем език.
Само морето ги разбира,
но стои настрани от чужди истории…
Август е обещание –
че догодина пак ще бъдем на този бряг,
че ще си тръгнем,
оставяйки пясъчни следи,
с миди в джобовете
и с песните на сирените,
които ни приканват към вечно приключение.
И пак ще хващаме вечер светулки в буркани
и ще ни е мъчно,
когато спрат да блестят в плен…
Август е последен шанс…
да си обещаеш ново начало…
Все още няма коментари