История 1
Той е на 95, тя – на 90 години. Животът ги е събрал преди много десетилетия, когато са били съвсем млади. Ако обединим годините им, през които са се обичали, се получава почти век и половина любов.
Спокойни са. Усмихнати. Държат се мило един с друг, понякога се хващат за ръка, когато вървят, загрижени са за това как се чувства човекът до тях, и го търсят с поглед, когато не е наблизо.
– Каква е тайната – питам, – зад този силен дух?
– Тя – казва той и сочи към нея.
А дамата на сърцето му деликатно се усмихва под капелата си.
– Не съм аз, градинарството е – отвръща на шега госпожата.
По време на разговора ни става ясно, че през дългия им семеен живот са имали само една причина за спорове – това, че той обича да стои на слънце, а на нея жегата не й понася и търси сянка във всеки удобен момент…
В компанията им се усеща, че са успели да запазят добри и хармонични отношения през годините. Че отдавна са си най-добри приятели. Че не могат да си представят света без другия.
И е приятно човек да ги гледа, да вижда примера им и да знае, че в живота се случва и това – любовта да оцелее под атаките на ежедневието и да е все така очарователна и на 90+…
История 2
През една от летните вечери пътувам в метрото. До мен се возят мъж и жена. Не зная на колко са години, но изглежда са минали 60-те, особено той. Виждам ги в отражението на отсрещния прозорец и се опитвам да не бъда воайор, но уви – дочувам и разговора им и като цяло не мога да се абстрахирам от присъствието им.
Не са двойка – всеки от тях има семейство, при което се прибира. По-скоро са приятели. От дълги години, очевидно. Наскоро той й е оказал правна помощ в казус, който е бил сериозно изпитание за нея. Тя му благодари искрено и сърдечно. След което разговорът им започна да прелита от тема в тема, имаха много общо помежду си и им беше приятно да си говорят.
Неговата спирка се оказа преди нейната.
– Дай да те целуна – каза тя, когато в мотрисата обявиха коя станция предстои. Доближи се до него и му дари дълга целувка по бузата. Той затвори очи. Постояха така няколко мига повече, отколкото беше прилично.
– Да не съм си изпуснал спирката – разтревожи се той, когато отвори очи. Не беше. Но слезе тичешком.
Тогава си позволих да погледна дамата през рамо. Гледаше дълго след него със замечтана усмивка и отнесен поглед…
Влюбено момиче на 60 години…
История 3
Късно една делнична вечер, в последните минути от работното време, закъснели клиенти стоим на касата в супермаркета.
Оказвам се зад възрастна двойка, която нарежда покупките си на лентата. Госпожата не е доволна – постоянно критикува съпруга си за всичко, даже и за това как вади консервите от кошницата. Излъчва неприязън, а от очите й почти се вижда как излизат гневни искри. Господинът мълчи. Приключва с подреждането на продуктите и се отдръпва настрани. Евакуира се, мисля си.
Питам се дали е така у тях всеки ден? Вероятно. И двамата изглеждаха изтормозени и изтощени. Тя прилича на човек, който от години не е щастлив, той – сякаш се е зазидал зад тишината си, може би воден от мисълта, че ако не отвръща на нападките й, ще си спести допълнителни главоболия…
Дали са се обичали в началото? Кога това, което ги е свързало, си е отишло? И защо са позволили да стигнат до тук по този начин? Дали, ако си бяха върнали свободата навреме, са имали шанс поотделно да срещнат щастието…
* * *
И трите истории в този текст се случиха това лято. Докато все още мислех за едната, ставах неволен свидетел на другата… И в съзнанието ми в момента са взаимно свързани. Разказвам ги заради героите – необичайни герои, когато се говори за любов… Обикновено темата предполага младежи с пеперуди в стомаха, които пърхат толкова пъргаво и ентусиазирано, че замъгляват ума… Може би тази представа е вдъхновена от романтичните филми напоследък. Но е хубаво е да си припомняме обаче, че младостта не е иззела цялата квота за това чувство, присъщо на всяка възраст.
А съвсем наскоро попаднах на мисълта, че любовта не е нещо, което получаваш даром. Тя е избор – духовен избор всеки ден, с който избираш човека до себе си отново и отново…
Все още няма коментари