„Христовата възраст”. Наскоро дори се пошегувах, че явно на тези години вече просто е дошъл моментът да тръгна и да спасявам света… Но, уви, не съм истински Козирог, за да го направя с такава божествена лекота. Знам, че легендата доказва как името ти остава в историята, но едва след като са те разпнали на кръст…
Когато бях дете, ми се струваше, че на тридесет си вече толкова възрастен… и знаеш отговорите на всички житейски въпроси. Спокоен си, защото животът ти е подреден, не зависиш от никого другиго и като цяло – нямаш драма… Моето тридесет и три годишно аз се усмихва в момента иронично на тази наивна представа.
Но това, което сега знам, а тогава дори не подозирах, е, че животът след тридесет е много по-добър от този на двадесет! Е, да, вече понякога се будиш сутрин с болки в кръста, някой и друг бял косъм се мержелее в косата ти, а, както казва един приятел, „махмурлукът след трийсетте е преживяване, близко до смъртта…”. Но вече се познаваш по-добре, извървял си десетилетието на лутане, на въпроси, на търсене на себе си. Знаеш какво искаш и какво не е за теб. Достатъчно млад си още, за да грешиш… осъзнато. Можеш както да пуснеш котва в бурното житейско море, така и да опънеш платната и да последваш утрешния попътен вятър. Знаеш кое е ценно – за теб. И започваш да разбираш каква ти е цената също.
На тридесет и три, ако имаш късмет, си достатъчно зрял и отговорен, достатъчно добре се познаваш, за да поемеш кръста си на рамо и да потеглиш към собствената си Голгота. Не се плашиш от трудностите. Не се страхуваш от венеца с тръни. Не потръпваш от мисълта за навлажнената с оцет кърпа, която ще докосне напуканите ти до болка устни. Знаеш, че както има хора, които ще забият гвоздеите в дланите ти, така и ще има други, които ще преживеят твоята болка като своя. За някои думите ти ще будят смях, други ще ги носят в сърцето си като светиня.
Достатъчно вече си преживял, за да знаеш, че светът не е нито само черен, нито само бял. Ако имаш късмет, докато преминаваш през цветовете и нюансите му, ще откриеш правилните хора. Онези, които са на твоята вълна. И до които животът е красив – в най-пълноценния смисъл на тази дума. Онези, които ще придават смисъл и на най-сивия ден. Ще ги познаеш по смеха и сходното чувство за хумор, по това, че понякога си довършвате мислите с едни и същи думи на глас, а когато трябва – винаги са готови да подложат рамо, на което да поплачеш… На тях искаш да се обадиш, когато ти гръмне бушонът (буквално!), когато ти се разтече пералнята в събота сутрин, или пък когато спечелиш желана награда, а влюбени пеперуди пърхат в стомаха ти… Защото знаеш – когато се умориш, когато все пак кръстът ти дотежи, те ще бъдат до теб и ще те подкрепят, ще разкажат историята ти оттам, откъдето ти си спрял… и ще го направят с любов.
Тридесет и три – чудесна възраст наистина, твърдя го от почти едноседмичния си опит на това поле. Изглежда така, сякаш с колкото повече любов подхождаш към живота, с толкова повече любов ти отвръща и той… ♥
Яница ХРИСТОВА
Все още няма коментари