„Истината ще те направи свободен”, пише в най-четената книга на всички времена.
И е така – осъзнаваме го в момента, в който имаме силата да погледнем реалността в очите и да преглътнем горчивия хап, че понякога нещата са просто такива, каквито са, а не такива, каквито на нас ни се иска. Когато сме достатъчно мъдри, за да излезем от пашкула на самозаблудата и да се примирим с факта, че има обстоятелства, които можем да променим, но има и такива, които не можем, така че най-доброто за нас е да ги приемам и да се научим как да живеем с тях. Когато осъзнаем, че гневът не е пътят, а душевният мир е безценен…
Това е миг на просветление. И шанс да си върнем усмивката, след като дълго сме я губили в мъглите на злободневието.
В младостта си обикновено сме най-склонни да се увличаме от неправилни и често твърде разрушителни мисли. Забравяме, че когато се градят взаимоотношения, половината разстояние към човека срещу нас трябва да го извървим сами, другата половина обаче трябва да я измине той, за да се срещнем по средата. Защото само тогава би имало баланс, само тогава би имало смисъл. Когато това не се случи, а вътрешният ни компас се разфокусира, следва лавина от грешки…
Вместо да се самосъжаляваме обаче, по-разумно е да приемем, че това е част от израстването. Грешките са необходимият бекграунд – за да се опознаем, да знаем какво искаме и кое не е за нас.
Понякога близките ни и хората, които със сигурност силно ни обичат, се опитват да ни защитят и да ни спестят болката от разочарованията. Но животът не работи така. В определени случаи пътят ни минава директно през бурята и, независимо от добронамерените съвети на околните, ние трябва да го последваме. Ако сме достатъчно искрени със себе си, в един момент ще чуем ясно шепота на интуицията си, ще почувстваме онази, своята Истина – набор от личните ни убеждения, вярвания и ценности, материята, от която е направен духът ни. Само когато я приемем, когато заживеем в хармония с нея, можем да бъдем наистина свободни. Само тогава можем да свалим оковите на чуждите очаквания и представи. Само тогава преминаването ни през този живот ще бъде автентично.
Ако бях от хората, които умеят успешно да медитират и да усмирят вихъра на мисълта си, сигурно щях да го препоръчвам горещо. Но вярвам, че има и други методи да притихнеш, да се чуеш, да усетиш как се чувстваш в деня си, да си направиш равносметка дали си този, които искаш да си. Вярвам, че ако си зададеш правилните въпроси, ще получиш и отговорите, които могат да променят нагласата ти. А ако все още нямаш куража да признаеш някоя и друга истина пред себе си, вярвам, че животът ще съумее да намери начин да ти я покаже. Необходимо е само да наблюдаваш внимателно…
Яница ХРИСТОВА
Все още няма коментари