Колко е голям човек? Как се измерва величието? Каква е скалата, по която се отбелязват показателите за един достойно изживян живот?
Вярвам, че няма как да има общ отговор, понеже всяка личност и съдба са различни. Но за кратко време ми се случи да попадна на два сравнително сходни примера и то от тук – от нашите географски ширини. Те ме карат да мисля, че все пак има нещо общо, което отличава наистина големия дух, наистина големия Човек…
В края на месец март обичаният български поет Иван Теофилов отбеляза своя 92-ри рожден ден с премиера на книгата „За радостта и езика”, писана в съавторство с Георги Господинов. Пред пълната с хора зала Господинов заяви, че за няколко поколения автори от българската поезия Иван Теофилов е „окуражител”. Каква чудна дума, помислих си аз тогава!
„Помня, че след първите ми стихотворения и стихосбирки Иван ми се обади или се видяхме в „Литературен вестник”. Каза ми няколко хубави думи и за мен това беше много. Така е направил с много поети от предишното поколение, поколението на 80-те. Това е щедрост. Щедрост, която по нашите земи я няма много”, сподели Георги Господинов. Допълни, че винаги е възприемал Теофилов като „много висок човек – и буквално, и метафорично”. „И този аристократизъм, също чужд до известна степен на нашите земи, беше много важен за нас…”, каза още писателят.
Скоро след това приятелка ми даде книгата „Стефан Данаилов. Игра на живот” на Георги Тошев. Уверяваше ме, че е написана толкова увлекателно, че ще я прочета за часове… Точно така се и случи.
Има един елемент от образа на Данаилов – на този невероятно талантлив и безкрайно очарователен, достолепен артист – който се среща в разказите на редица негови близки, приятели, колеги и студенти. Мастъра е бил човек, твърдят те, готов винаги и на всеки да помогне – без да се замисли и без да му мигне окото. И след това с лекота да забрави за добрините си, без да търси отплата или каквото и да е в замяна на жестовете си…
Какво по-голямо доказателство, мисля си, за голям дух и човещина? А колко е лесно, когато си толкова талантлив, да се възвеличаеш, да се самозабравиш и високомерно да започнеш да гледаш на света… Толкова е лесно, че го правят само посредствените. Наистина големите никога не забравят, че всички винаги си оставаме равни, независимо от дарбите, професията си, социалното си положение – просто защото преди всичко сме хора и така трябва да гледаме един на друг.
Когато се изкачиш по стълбицата на успеха, но си достоен човек, който е в мир със себе си и не се страхува, че блясъкът на някой друг ще засенчи собствената му светлина, си склонен да подаваш ръка и на тези, които вървят след теб. Готов си да ги окуражиш да продължат напред и да открият личния си глас и път. И – най-хубавото – радваш се на успеха им така, както би се зарадвал и на своя.
„Стой далеч от хората, който омаловажават твоите амбиции. Малките хора винаги постъпват така, но наистина великите хора те карат да почувстваш, че и ти можеш да станеш велик”, казва Марк Твен.
Защото, наистина, какво би било, ако си помислим дори само за миг, че сме тук не само за да развием собствената си личност, не само за да изградим положителни качества, да натрупаме опит и да гоним нещо, което илюзорно понякога наричаме успех… Какво би било, ако всъщност допуснем мисълта, че сме тук, за да помагаме и на другите да покажат най-добрата част от себе си на света?
На всички щеше да ни е по-леко, сигурна съм.
Защото, когато вдъхваш кураж на другите, понякога самият ти ставаш по-смел. Изричайки думите, които често сам си имал нужда да чуеш по пътя си, лекуваш и собствената си душа…
Оглеждайте се и слушайте внимателно… Кой днес ви кара да сте по-смели и да последвате онази посока, която тъничкото гласче на копнежа от години ви нашепва, а вие все не смеете и отлагате до безкрай? Кой се усмихва, когато ви се случва нещо хубаво? Кой ви дава добър пример, понякога дори само с присъствието си? Стойте близо до тези хора и не ги губете! И не забравяйте, когато срещнете някого, изправен пред сериозно изпитание или пък оплетен в капана на обърканите си мисли, да му дадете от смелостта си и вярата, че си струва да се изправи на крака и да опита…
Яница ХРИСТОВА
Все още няма коментари