Поезия

Като рицарите

  • От
  • април 6, 2015

Препасали голи идеали,
днес зъзнат на студа…
Рамо до рамо до бездомните кучета,
треперят, прокудени от света…
Подминават ги кухи погледи,
дребна суета, потъпкани ценности
и потънала в забрава човещината…
А навън вали…
Ледените капки се врязват в кожата
и оставят следи.
Отмиват вадичките
от застинали в тишина сълзи,
разбиват се с пукот
и някак глухо след тях кънти
въпросът
„Какъв е смисълът
в това битие”?

Като рицарите днес не се живее –
ще ти го каже всяко малко дете,
вкопчило лапи в новия си таблет,
разстрелващо чудовища на екрана
с един единствен клик…

Скоро светът сам ще въстане,
ще издигне лозунг
като в евтина реклама:
„Всички рицари – на разстрел!”
На колене ще сте пред всичко,
За което някога сте се борили…
На колене… победени!
И по ризите ви ще разцъфнат рози.
Върху тях, обагрен в червено,
ще се стича собственият ни позор…
Но от дъжда – заслепени –
няма да го забелязваме, уви…
И светът ще продължи да се върти…
Без подвизи. Без доблест.
Без срам.
И без причина…

Все още няма коментари

Остави коментар