Поезия

Дете тича към безкрая…

  • От
  • април 19, 2018

Дете тича към безкрая,

иска да улови с ръка звездите.

Но преди да се усети,

изплъзнали са се лъчите

и е останал само копнежът –

вечен.

Когато никой не го гледа,

рисува залези.

И колекционира пеперуди

с изранени крила.

Разказва тихо истории

и приютява пчелите в дъжда.

Виж го.

Детето, което тича към безкрая.

Вярва, че са до колене вълните.

И да го сломят няма да успеят,

защото морето шепти с гласа

на неговите древни братя –

мореплаватели,

                откриватели,

                               хора, които не знаят покой.

И заспиват сред звездите.

С бурята – заключили я дълбоко в себе си.

Все още няма коментари

Остави коментар