Поезия

В края на хоризонта

  • От
  • септември 4, 2018

Да следваш линията на хоризонта,
която се отдалечава с всяка стъпка.
Да вярваш, че можеш да я стигнеш,
а по пътя да събираш преживявания,
да ги пазиш с кехлибарена нежност,
да ги подреждаш на лавици
и в дни на самота да се връщаш при тях,
да потъваш в мекотата им
като в топла прегръдка на приятел…
Да ти се скъсат обувките от ходене,
да нямаш място в ума си от спомени,
да се разбие сърцето ти на куп парчета –
все от обичане…
Да знаеш, че за нищо не съжаляваш –
живял си със своята истина,
с лекотата на чистата съвест…
Въпреки бурите, въпреки шума на вятъра,
въпреки водовъртежите на неизбежното,
плувал си към спокойни брегове.
И си оставил следи.  В пясъка.
Може би след миг ще ги отмият вълните,
може би ще се изгубят в детски смях,
може би ще се връщат с усмивката
на любим човек…
Може би никога няма да разбереш,
но поне едно ще знаеш –
че си живял…
С все сили си живял!
И те е имало – ефирно дихание,
шепа спомени,
звезда в края на хоризонта…

Яница ХРИСТОВА

 

 

 

Все още няма коментари

Остави коментар