Разкази

Идеалът

  • От
  • март 31, 2017

Рицарят падна на едно коляно, едва си поемаше дъх, а по ризницата му се стичаха капки драконовска кръв – беше изпълнил всичко според легендата: беше преминал през девет планини, беше преборил чудовище, беше преплувал кален ров, а сега просто гледаше невярващо и се чудеше дали си е струвало.
Спящата красавица беше будна и в погледа й се четеше въпросът, който нямаше сили да зададе на глас: какво не е наред?
– Очаквах да си по… красива… – смотолеви рицарят преди да изгуби съзнание.

П.С.: Разказът е писан за Микро конкурс за хипер разказ на “Сборище на трубадури” – за разказ, написан с три изречения. 

Все още няма коментари

Остави коментар