Category

Снимки

Нещата от живота Снимки

Пеперудени строежи

  • От
  • декември 13, 2012
Всички ние сме минавали (и минаваме) покрай стоежи доста често (понякога по-често, от колкото ни се иска дори). Машините обикновено са големи, стаховити, сиви, прашни и шумни. Клиширано, познато и твивиално  е това като гледка и именно за това го приемаме за нещо нормално…

И за това тази пеперудено-оптимистична машина ме изуми! Не знам чия е, не знам на кого принадлежи идеята, но бих искала сърдечно да го поздравя! Защото това цветно чудо носи след себе си добро настроение – кара те спонтанно да се усмихнеш, колкото натоварен или еднообразен да е бил денят ти…

И доказва, напук на популярните твърдения (че дреболиите около нас са без значение), че животът може да е цветен, щур и прекрасен… стига сам да пожелаеш да си го направиш такъв!…


Яница ХРИСТОВА
Няма коментари
Снимки

С философски привкус

  • От
  • октомври 15, 2012


Още когато снимах, разбрах, че тази снимка ще има известен философски привкус
Виждате го и вие, нали?
Статуята, разперила широко крила. Символ на свободата, на духа, който не знае граници.
И кучето. С каишката. Прагматичното изражение на това, че понякога свободата ни е ограничена и ние, волно или не, сме приковани към този свят. Живот като присъда. Без право на обжалване… 
Яница ХРИСТОВА 
Няма коментари
Снимки

Безгрижие

  • От
  • октомври 15, 2012


В общи линии – така си представям пълното безгрижие и безграничната свобода…

Яница ХРИСТОВА  

Няма коментари
Снимки

Котешки истории

  • От
  • септември 6, 2012

…Понякога всеки има нужда от нещо, което да направи деня му по-хубав или просто да увековечи някой вече прекрасен ден…  

/Спонтанна фотосесия с непрофесионално коте – модел./

 

Няма коментари
Нещата от живота Снимки

Продавачът на Надежда

  • От
  • май 4, 2012

Красотата се крие на неочаквани места. Понякога е само на една ръка разстояние от нас –  само че трябва да отворим очи, за да я видим… и за да я почувстваме.
Това е продавач на балони.  В един от все още студените мартенски дни, на една от улиците в един от най-красивите градове в България, той се бе сгушил в якето си, но упорито държеше цветните късчета радост в ръцете си.  Минувачите го подминаваха – или забързани, или невиждащи, или споходени от мимолетна усмивка…
И така ми напомня на онзи стих на Джани Родари, помните ли го?

Продавач на Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,

бих продавал…познайте какво?

Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда…

Няма коментари