Category

Снимки

Нещата от живота Снимки

Старото хоби!

  • От
  • януари 4, 2014
Хората вършат странни неща, когато са в пубертета… Предполагам, че и аз не съм изключение. Ако се чудите какво е това обаче, значи не се познаваме от дълго време… Защото това са Тефтерите! Старите ми приятели знаят за тях, виждали са ги, разглеждали са ги, носили са ги, чели са ги, обогатявали са ги с остроумие и нагледен материал… В тях си записвах разни неща от книгите, които четях, от филмите, които гледах, от хората, с които общувах. Мъдри мисли, цитати, закачливи изречения… какво ли не! Особено голямо място имат цитатите от книги – всъщност то от там се почна. И до днес не знам защо. Може би защото повечето издания, които четях, бяха от библиотеката, а на мен все ми се искаше да задържа по нещичко от тях само за себе си преди да ги върна… Сега се чудя само защо съм спряла поредицата само до третия Тефтер! И дали да не започна пак? Не съм предполагала, че някой ден ще влязат в употреба, но ето, че и това е възможно…

Онзи ден, когато една приятелка разбра, че се ровя отново в тях, ми каза да внимавам какво ще открия… Но вече беше късно. Между страниците надзърташе едно старо мое Аз, детенце още, което така ужасно ми липсва днес! 

Яница ХРИСТОВА 
Няма коментари
Нещата от живота Снимки

Втори шанс за есен

  • От
  • декември 30, 2013

        Обичате есента? Времето, в което слънцето вече не е толкова жарко и температурите са идеални за дълги разходки сред природата? Обичате съвкупността от цветове през този сезон и неповторимата атмосфера, която създават растенията, подготвящи се дългата зимна летаргия? Обичате… толкова много дребни есенни детайли, които Ви е трудно да опишете?
Но… тази година, затънали в работа, сте пропуснали златната есен през септември и октомври?
           Не се тревожете! Поръчайте си я сега! Очаквайте доставката по време на зимните празнични и почивни дни на 2013 година! Само на цената на една снежна Коледа и една мразовита Нова година – като тези, които живeят в детските Ви спомени!
Не се колебайте! Природата тази година Ви дава втори шанс…
 
Яница ХРИСТОВА  


Няма коментари
Книги и автори Снимки

Залез… и цитат

  • От
  • април 22, 2013
Антоан дьо Сент-Екзюпери – “Малкият принц”
 “…Ах, мъничък принце, аз постепенно разбрах също тъй твоето мъничко тъжно съществувание. Дълго време ти си имал за развлечение само сладостта на слънчевите залези. Узнах тая нова подробност на четвъртия ден заранта, когато ти ми каза:
— Много обичам слънчевите залези. Ела да видим един залез…
— Но трябва да почакаме…
— Да почакаме ли — какво?
— Да почакаме, когато слънцето ще залезе. Отначало ти имаше много изненадан вид, а след това се разсмя на себе си. И ми каза:
— Аз все си мисля, че съм у дома!
Наистина. Когато в Съединените щати е обяд, във Франция — това се знае от всички — слънцето залязва. Ако човек би могъл за една минута да отиде във Франция, би присъствувал на залеза. За нещастие Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета стигало ти е само да дръпнеш стола си на няколко крачки. И всеки път, когато ти се е поисквало, ти си гледал вечерната дрезгавина…
— Един ден видях слънцето да залязва четиридесет и четири пъти!
И малко след това ти добави:
— Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…
— През оня ден с четиридесет и четирите пъти — ти си бил значи много тъжен?
Но малкият принц не ми отговори…” 
  (любим цитат, от любима книга 🙂 🙂
Няма коментари
ИзкуствоТО Снимки

“Book Art – за пръв път в България”

  • От
  • април 21, 2013

Вече знаете каква е предисторията (ако не – тя е ТУК

   Това се случва по проект “Book Art – за пръв път в България”, организиран от студенти от катедра “Библиотекознание и масови комуникации” към ВТУ, със съдействието на Младежки дом и Регионална библиотека. На 23 април, от 10 часа ще бъде откриването на изложбата с произведенията, изработени от студентите и участниците в творческата работилница.                  
           Дишайте! Ние не сме унищожили тези книги, отчислени от библиотечния фонд и обречени никога да не бъдат прочетени… ние сме ги върнали към нов живот… 
        А ето какво се случи с трите прекрасни книги, с които имах удоволствието да работя :) Пътят от идеята до създаването им – с нова визия и послание
1)  “SpiderBook” 
Материалите…
 
В процес на работа…

В процес на работа…

В процес на работа…

Завършена! 🙂

Завършена! 🙂

Акцент…

 2) “Мизикалната книга”

Материалите…

В процес на работа…

В процес на работа… 

Завършена!

 3) “Изкуството обединява” 

Материалите…

Няма коментари
Намерено в Интернет Нещата от живота Снимки

На пейка

  • От
  • април 20, 2013



            Обичам природата – сред нея съм израснала. Обичам късчетата от нея, макар и някак култивирани, в градовете – събрани в  малки и големи паркове. Фен съм на дългите планински преходи и разговори сред чист въздух и под синьото небе… А това някак по подразбиране ме прави и любител на всички видове пейки, нали, където духът и тялото ти могат да си починат, където понякога можеш да почувстваш, че светът се върти или спира… а времето забавя или забързва ход покрай теб… Има дори една мисъл, като че ли беше на Васил Гюров – че хората, които променят света, винаги са стояли по пейките…  
            А преди не много време попаднах на цял един сайт, който искрено ме впечатли – посветен на пейките, на пътешествията, на приключенския дух и на красотата в света. Първата статия, която прочетох, беше за един италиански журналист, който тръгнал на околосветско пътешествие, снимайки какво готвят бабите на внуците из различните краища на нашата шарена планета… Изумително красива, проста и брилянта идея!
            Сайтът е – Пейка.бг .
            И онзи ден специално снимах цветната пейка в парка, сещайки се за него… и пратих една от снимките за секцията „Пейки от читатели”… сега се усещам, че вече с копнеж се оглеждам за още – нестандартни и подходящи за снимки…  🙂 
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари
Нещата от живота Снимки

+20 градуса… и сняг

  • От
  • април 18, 2013
            Докато пътувах вчера към София, преметнала сакото си

на седалката до мен и стоейки само по къс ръкав, наблюдавах как върховете на планините в далечината са покрити със сняг… И над тях – се подават облаците, големи и пухкави, все едно планината току-що ги е родила (с тежи снежни върхове)…

            А при мен беше топло, слънцето се пречупваше през прозореца на автобуса, карайки кожата ми да придобива нежелан априлски тен…

            После… акостирайки в Борисовата градина, под заснежените поли на Витоша… отново без ръкави…

            Нямаше как да не мисля (за пореден път) и за промените в климата, и за щурите ежедневно различни амплитуди на температурата, които карат всичко наоколо, да дори и камъните, да не знаят как да реагират… За огромната промяна в света, онзи свят, който помня от своето детство… и който днес е безумно различен – започвайки с техниката, премивайки през взаимоотношенията между хората… и стигайки до чувството за хумор и намека за катаклизъм на природата…

Яница ХРИСТОВА
Няма коментари
Нещата от живота Снимки

В този пъстър мартенски ден…

  • От
  • март 12, 2013
       В края на този особен ден си мисля за много неща накуп. Основно прозаични…
Защото денят започна с пътуването ми в автобуса рано (болезнено рано!) сутринта, където някакви ученици – не повече от 5 – 6 клас – си говореха за баровци, за бизнесмени и за мацки, които били „влюбени” в парите им… Ужас! До тук ли стигнахме! Тепърва растящите хлапета да си говорят точно за това на път за  училище?! На тези години?! С този тон – не примирен, не възмутен… все едно, че става дума за най-нормалното нещо на света… в този свят, толкова рано лишен и ограбен от смисъла на (или дори идеята за) истинската любов…
         Следобед пък в супермаркета дядовци, двама, разкриха какво означава промоция –  „ако си го пъхнеш в джоба, без някой да те види, може и да мине за промоция…”, „Е, ти пък?!”, „Ами какво?! То в това време…” И, не, не звучеше нагло, ако това си мислите. Не бяха нахални или груби, не бяха невъзпитани. И не, не го направиха. Мисля, че това бяха просто думи от безсилие. Думи, които противоречат и на разбиранията, и на морала им… Протест. Казан на глас. Но толкова тих… че отеква само в душите им… и празните им джобове…
         Но за финал – малко по-късно дъгата, извила се над Търново, прогони всички мрачни, тежки и сиви мисли. И улиците се изпълниха за половин час с вдетинени, усмихнати и непрестанно щракащи с апаратите си хора (от всякакви възрасти)… като че ли заети да докажат, че много малко ни е нужно, за да си позволим да бъдем щастливи… 
Яница ХРИСТОВА 
Няма коментари
Нещата от живота Снимки

Каски… за цветя

  • От
  • февруари 6, 2013
Войнишки каски, превърнати в… саксии за цветя! 
Проста, брилянтна, гениална идея! 
И… изпълнена с толкова хуманност! 
Но и малка доза тъга…
Защото днес не всички каски са с подобно предназначение… Защото и днес, когато парадираме с нивото на цивилизованост, което сме достигнали като хора, все още на различни места по света се водят войни… И това е тъжно! Повече от тъжно… 

Но след като минах под този балкон (нямате представа в какъв квартал и на каква тясна уличка се намира!) и случайно погледнах нагоре… А после се позачудих какво точно виждат очите ми… И едва след това осъзнах, че това са каски… 
си мисля за нещо като лозунг… Може и да прозвучи някак хипарски, но все пак: 
“Садете цветя, не водете война!” 😉 

Яница ХРИСТОВА
Няма коментари