Category

Нещата от живота

Нещата от живота

С магията на Шампионите

  • От
  • март 28, 2016













Тази нощ направих подарък на едно малко момиченце.

То е прекарало сякаш цяла вечност в тишина. Стояло е до късно нощем, будувайки, чакайки и вълнувайки се, броейки точки, откриващо грешки в съчетанията… и очакващо винаги химна в края на състезанието…
В една точка от света, от която всичко изглежда далечно. Невъзможно. В един край, ограден от възвишения, зад които никога не знаеш какво се крие. В едно място, от което сякаш започва и свърша цялата Вселена.
Едно място, в което единствената движеща сила е енергията, която носиш в себе си. И мечтите, които могат да изпълнят света с магия…
Тази нощ подарих мечтата си на едно момиченце. За да я изживее.

То гледаше през моите очи. Плачеше с мен, ръкопляскаше с мен и си тръгна с мен, стъпвайки по облаци…
И по време на цялото шоу ме кара да мисля за… всичко. За всичко до тук. За пътя от невъзможното до настоящия момент. За ината, за волята, за вярата дори…

За да си дам сметка, че единственият човек, пред когото съм отговорна и когото не бива да разочаровам, е същото това малко момиче, което винаги ще намира от къде да ме погледне с блеснали очи…

Няма коментари
Нещата от живота

Откъс 2 от ненаписания наръчник „Как да разпознаеш една истинска Баба?”

  • От
  • януари 31, 2016

Глава 2: Пред блока

Една истинска Баба представлява нещо като автономна информационна агенция. Тя често може да бъде засечена на стратегически и удобни за наблюдение места. Това е така, защото държи да бъде осведомена за всичко в няколко километра околовръст. Една истинска Баба знае много преди всички останали кога някой е нов в квартала, от кога съседката от третия етаж е с нов любовник, къде чичо Пешо е получил онази синина под окото, както и защо комшиите от партера не си говорят вече няколко месеца. Когато не ѝ достига информация, Баба не се свени сама да измисли необходимия набор от факти и смело да си служи с тях пред вярната си публика. А Баба има публика – събира я умело, изпитано, причаква потенциални свои слушатели в мрака на междублоковото пространство, издебва нищо неподозиращи съкооператори по стълбите в блока, качва се ненадейно и в последния момент в асансьора при някой заблуден гост в кооперацията. Една истинска Баба разполага със специален тон – приглушен, подканящ – с който разказва научените новости. Именно този подкупващ неин глас те кара да затаиш дъх, да се приведеш нетърпеливо към нея и да тръпнеш в очакване на някоя нова пикантерия…
Една истинска Баба е особено привързана към входа на блока. Може да бъде засечена пред входната врата:

А) сама – наметната с оправданието, че „препича старите си кокали на слънце”. Но когато погледнеш гордо изпъчената ѝ осанка и се потопиш в дяволитото пламъче на очите ѝ, ти е пределно ясно, че тези „стари кокали” са заредени с толкова енергия, че само да им кажеш „Старт!” и ще припнат като младо животинче към Черни връх.

Б) невинно разхождаща домашен любимец – Баба не обича да бъде сама и е готова щедро да дари от вниманието си на всеки, които има нужда. Но тъй като децата ѝ вече са тръгнали по своя път, а голяма част от връстниците ѝ отдавна са извървели своя, домашният любимец е едно удачно решение за запълване на времето на Баба. Една истинска Баба има темперамент, който подхожда повече за котка, но тя ще избере куче – малко, кокетно, шикозно. Защото котката може да си стои вкъщи, да ти съдира завесите, да ти събори телевизора, пък и да не ти влезе в никаква практическа употреба (а Баба е преди всичко практичен човек!). Докато едно куче… С едно куче е лесно. Излизаш пред блока, шляеш се насам-натам, уж „разхождаш кучето”. Имаш оправдание по няколко пъти на ден да бъдеш пред своя пост – задача, която всяка истинска Баба приема присърце. Така хем виждаш кой излиза и кой влиза, хем с кучето е лесно да изваеш предпоставка за разговор с приходящите. Въобще – едно куче подобрява комуникацията и Баба това го  знае много добре!
В) в ролята на градинарка – няма как пред блок, в който живее достатъчен арсенал от Баби, да няма обособен градински кът. Вероятно там ще има само една-две омърлушени лехи с вехнещи цветя, но при всеки удобен случай една истинска Баба ще слиза пред блока, ще човърка нещо из пръстта с лопатка, ще заема винаги позиция с удобна за наблюдение гледна точка и, въпреки заетия си вид, ще има на разположение цялото време от деня, за да огледа, спре и разпита онзи, който припари до нейната запазена територия – блокът!

Г) в компания с други Баби – една истинска Баба обикновено успява да събере около себе си сподвижнички. Това са все жени, прехвърлили много десетилетия на раменете си. Заедно изглеждат древни – като реликва. Събират се, обсъждат, обменят ценна информация. Нищо чудно, ако ги попиташ какво правят в този момент, да ти кажат, че създават „малко журналистика” (факт!). Една истинска Баба и нейните приятелки са като армия – силни, железни, непобедими. Те знаят всичко за всеки, имат мнение по всеки въпрос, вярват, че годините са ги направили особено компетентни и се чувстват длъжни към обществото да споделят натрупаните знания и мъдрост с първия срещнат! Ако въпросният първи срещнат има други планове в този момент, Баба и СИЕ ще направят това, което им зависи от силите, за да отклонят от първоначално начертания маршрут. С непоклатимото убеждение, че го правят за негово добро!

Една истинска Баба не е като някои жени – увлечени в монотонното си ежедневие, потънали в грижи и неразгадаеми дилеми. Една истинска Баба е приключенец по дух – такава е била и такава и ще си остане. Някои твърде ограничени личности може и да се опитат да я обвинят в сплетни и клюкарстване, но една истинска Баба не се нуждае от мнението на който и да е друг, за да знае коя е. А ако в района се случи произшествие или престъпление от всякакъв вид, всеки разумен следовател ще започне първо с една кратка раздумка с истинските Баби от квартала. Ще научи толкова много информация, че има опасност да му се подпали тефтерчето от скоростта, с която писалката му ще се опитва да насмогне на темпото на Баба.

А ако ви се случи да сте нов в квартала и да не познавате никого, не се тревожете! Една истинска Баба ще се погрижи да вас! Обикновено не е необходимо дори да я търсите, тя сама ви намира! Разполага с уменията на дългогодишен журналист (вероятно телевизионен водещ) и опитен детектив (Шерлок пред нея изглежда пошъл аматьор в занаята!). Баба ще изкопчи от вас всичко, което е решила, че иска да знае. Но междувременно ще ви снесе толкова допълнителна информация, че да ви се стори, че познавате района и хората в него от години. На такъв приятелски тласък, който  да ви накара да се почувствате в свои води като новодомец, можете само да се радвате!

Но една истинска Баба пред блока се познава най-вече по това, че тя не губи време да гледа латиноамерикански, турски или индийски сериали пред телевизора. Тя смята сюжетите им за глупави и повърхностни. Една истинска Баба знае много добре, че истинският живот е много по-интересен. За това трябва да се участва динамично в него…

Яница ХРИСТОВА

Няма коментари
ИзкуствоТО Нещата от живота

За Изкуството

  • От
  • януари 31, 2016

Ако се вгледаш внимателно, ще откриеш, че в изкуството на Големите, на онези Величия, чиито талант е безспорен и всепризнат, онези, чиято виртуозност е като пътеводна светлина за всички останали, но си остава недостижима като звездите – сякаш идва от съвсем друг свят…

Та ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че освен величието, там се прокрадва и по мъничко Мрак…
Част от този мрак отнасяш със себе си.

Той остава да работи в теб и има силата да покаже от какво си направен, от какво си изтъкан…
Защото изкуството не е шега работа.

Променя те повече, отколкото можеш да разбереш.

Няма коментари
Нещата от живота

Откъс от все още ненаписания наръчник „Как да разпознаеш една истинска Баба?”

  • От
  • януари 25, 2016

Глава 1: В градския транспорт

Една истинска Баба ще се качи в препълнения градски транспорт, дори когато е толкова фрашкан, че няма място да изпуснеш и картоф. Ще се качи през възможно най-задната врата. Ще измушка с лакът тези, които ѝ пречат да се чувства комфортно в навалицата. Ужилените от една истинска Баба ще се свият като малки кутрета и ще се опитат да стоят по-далеч от Нея, дори това да означава да не си поемат дъх по време на цялото пътуване.

Ако в този момент ти си в автобуса и случайно си заел седалка, може би ще ти хрумне идеята да отстъпиш мястото си на тази – на пръв поглед – скромна възрастна женица. Ще се подведеш по бръчиците, набраздили лицето ѝ, по ретро палтото ѝ, по онази странна шапка, която навява мисли за актуалните сега „винтидж” колекции… или нафталин. Ще я погледнеш мило, ще се усмихнеш, ще я потупаш любезно по рамото. И ще направиш най-голямата грешка в живота си! Ще ти се изплъзне въпросът: „Извинете, искате ли да седнете?”.

Защото дълго време си живял с идеята, че възрастните жени някак си, с годините, трупат доброта в себе си. Свързваш ги винаги със спомена за собствената си баба, която в ранните съботни утрини те е събуждала с аромат на палачинки, носела е на раменете си плетено елече и винаги в джобовете ѝ се е намирал по някой бонбон със шумоляща опаковка.

Но една истинска Баба е толкова далеч от този образ, колкото далеч е всяка средностатистическа костенурка от Космоса.

След недообмисления ти въпрос една истинска Баба ще те погледне с най-хладнокръвния поглед, който някога си виждал. Ще изпъчи гърди и с цялата си същност ще ти внуши, че ти – недодялания младок – нямаш право да ѝ предлагаш милостиня с мястото си, нямаш право да смяташ, че годините ѝ са порок, а силата ѝ не е на твоето ниво. Една истинска Баба има капацитета да те смачка с един-единствен поглед! Защото една истинска Баба всява респект! Тя е като кралица, слязла от трона си, за да се разходи из простолюдието и да го дари с умереното си презрение…

След този конфузен момент ти можеш да направиш само едно нещо – да си останеш на мястото, да сведеш глава и да се опитваш да не гледаш повече към мястото, на което се спотайва Баба. Обаче самото знание за присъствието ѝ наоколо няма да ти дава покой. В един момент любопитството ти ще надвие волята, както обикновено се случва, и ти ще започнеш да изучаваш поведението ѝ.
Една истинска Баба не може да стои мирно и тихо. Дори когато пътува в градския транспорт. С всяка следваща спирка ще наблюдаваш как около Баба ще се освобождава все повече свободно място. Защо ли – вече дори не се питаш.

Баба няма да тропа нервно с крак. Няма да брои напрегнато колко спирки остават до нейната. Не. Баба не обича да си губи времето, защото много добре е запозната с неговата цена. Баба ще се опитва да върши нещо – нещо полезно, тъй като е водена преди всичко от прагматичния си ум. Ти надали ще я разбереш, защото още се носиш по вълните на емоциите си и си в плен на невъздържания букет от какви ли не хормони, характерни за младостта. Но Баба вече отдавна е извървяла тази част от пътя. Тя знае, че с годините остават до теб само важните хора, с другите пътищата ви се разделят, както му е редът, и за това не бива да се косиш излишно. Та така Баба пътува и се чуди какво да свърши, а ти се чудиш как да излезеш от паяжината на собствените си романтични неволи…

Сигурно вече си забелязал, че една истинска Баба разполага с една… дарба. Тя има невероятно зрение и мигом ѝ се набиват на очи всякакви нередности. А всичко, което противоречи на естетическите и морални разбирания на Баба, трябва да бъде вкарано в релси. Баба ще отдели цялото необходимо време за това!

Една истинска Баба ще забележи, например, жестоко късия минижуп на тийнейджърката до себе си, ще забележи фрапиращия пиърсинг на мъжа отсреща, а богатият неприличен речник на шофьора на автобуса ще я провокира да му издърпа наставнически ушите за наказание… А ако на Баба не ѝ се влиза в словесни престрелки, тя ще се отдаде до края на пътуването си в разлепянето на флаери и изчегъртването на грозни надписи от стъклата и стените на автобуса.

Когато Баба стигне до собствената си спирка, тя ще преметне гордо шала си през рамо, ще дари пътниците с пренебрежение и ще слезе, отнасяйки цялото достолепие със себе си. Една истинска Баба ще крачи из града така, все едно всяко паве и всяка плочка от тротоара ѝ принадлежат. Докато я гледаш, глуповато ще се чудиш каква ли е била Баба на младини… Няма да можеш да си отговориш сам, защото дори въображението ти не е способно да извае образа на подобна фурия…

Няма коментари
Нещата от живота

Призрачно…

  • От
  • ноември 30, 2015

Странно нещо е животът…

Понякога колкото и да си пораснал – това няма никакво значение. Защото не спираш да вярваш в призраци. Само че с годините призраците стават по-страшни, по-плътни, по-реални. Дебнат те на всеки ъгъл, в градския транспорт дори, в непознатия град, в собствения вход на блока ти. Не ти оставят и глътка свобода, потръпваш само при мисълта за тях. Защото собствените ти призраци имат чертите на хора, които са присъствали в живота ти… Но са си отишли. Завинаги. Безкомпромисно. Без право на „втори шанс”.  Тръгнали сте по различни пътища и това е било най-доброто, което сте можели да направите. Вместо да разтягате до безкрай едни взаимоотношения, изчерпани от самото си начало.

Само че не всичко е толкова лесно. Няма как като с магическа гумичка да изтриеш от житейската си карта извървения заедно път. Каквото и да правиш – там все остава едно празно бяло петно, с познатите очертания, с познатия силует…

Същият силует, който с течение на времето се изпълва с призрачност и хладина.

Същият силует, който понякога пасва с профила на някого, когото ще срещнеш в автобуса до вкъщи… и тази среща ще накара машината, която пази всички спомени в теб, жално да изскрибуца. Защо – не знам… Кой може да каже защо ни е страх призраци?

Няма коментари
Нещата от живота Стил

Срещата

  • От
  • септември 28, 2015

В живота на всяка жена рано или късно идва моментът, в който разбира какво означава „невъзможна любов”. Понякога това се случва в ден, досущ като днешния – есенен, дъждовен вторник…

Но всъщност то всичко е започнало много отдавна, може би преди няколко сезона даже. Да речем, че е било в края на пролетта… Но тогава времето не е било подходящо за подобни фриволни решения. За това и предприемаш най-напрегнатото отлагане, което опъва търпението ти като тетива на лък. Защото въображението ти не спира да работи. То извайва образа на Перфектния – до най-дребната подробност. И ти знаеш – трябва да положиш огромни усилия, за да го откриеш в реалността. Предвид че там точно такъв може и да не съществува…

Минава време. Ти се луташ между надежда и отчаяние – че ту го има, ту го няма… И идва мигът, в който си казваш „Майната му, сега е моментът!”, вземаш си чантичката и излизаш да го търсиш… Градът е голям, а ти дори не знаеш всички малки улички, в които може да се скътал и да те очаква… Не го откриваш. Таиш надежда, че може би в момента пътува към теб, от някъде – много далеч… Пък и нали всички други момичета са си намерили – някои от техните дори доста наподобяват твоя, Перфектния (дето не знаеш дали съществува или не…).

И ето – идва днешният ден. Вън вали, краката ти подгизват. Търпението ти е към привършване. Решаваш, че няма да го търсиш повече и си тръгваш към вкъщи… Вървиш, не се оглеждаш трескаво, просто си държиш чадъра и се молиш да не настинеш с тези подгизнали обувки… Когато Го виждаш. Перфектният! Любов от пръв поглед е… въпреки че, честно казано, доста се различава от представата, която е битувала в съзнанието ти. Чудиш се дали да го доближиш или не… В крайна сметка доближаваш. Сега се чудиш дали да го докоснеш или не – това ще направи раздялата ви след това много по-трудна… Докосваш го. По дяволите! И на пипане е прекрасен. Знаеш, че ще направи всеки твой ден, изпълнен с удоволствие и комфорт…

В теб започват да пърхат пеперуди. Затаяваш дъх… и решаваш да погледнеш цената…

И това е най-голямата ти грешка!

Действителността се стоварва върху пърхащите пеперуди в теб с жестокостта на турнадо.

Перфектният чифт есенни ботуши струва почти колко наема на квартирата ти за месеца! Чудничко… Дълбоко в себе си знаеш, че хазяинът е мъж – той няма да прояви разбиране, нито дори чувство за хумор…

Разделяте се. За последно го поглеждаш пред витрината… Красив е. Нищо, че няма връзки – както ти си мислеше, че ще има. И нищо, че не  е в цвета, в който мислеше, че ще е… Всъщност май по нищо не прилича на модела, който си представяше (по цената най-вече)… Но знаеш – това е съвършеният чифт обувки и това, че си го открила, не те прави по-щастлива от преди…

Няма коментари
Нещата от живота Стил

В крак с модата

  • От
  • август 19, 2015

Вярно модата била като бумеранг – завърта се, връхлита те, стоварва се върху теб като плесница, когато най-малко го очакваш, и взривява сетивата ти…

За това си мислех, докато наблюдавах в метрото днес една възрастна дама, която носеше слънчеви очила с рогови рамки и елипсовидни стъкла със странен зелен оттенък…

Защото… тези очила живеят ярко и живо в паметта ми, откакто бях съвсем малко дете, което дори не знае да чете.
Бяха на дядо. От неговите младини вероятно…

Няма коментари
Нещата от живота

Ръководство за плувци

  • От
  • август 14, 2015

Съветите за това какво да се прави, ако попаднеш на мъртво вълнение, докато напоеният ти с плажни емоции ум напълно се е отнесъл, звучат практично и от чисто житейска гледна точка:

В живота, също като в морето, ако се опиташ да се бориш с течението, особено ако не си добър плувец, мъртвото вълнение ще те сломи, без право на съпротива, а и без дори да разбереш кога и как се е появило. Но пък ако се отпуснеш, то вълнението ще мине „през теб“, ти ще изплуваш на повърхността на течението и то ще те отнесе на по-безопасно място в някакъв момент.

И, естествено, паниката е най-лошият съветник, който можете да послушате, независимо в каква ситуация сте изпаднали.
И още нещо – ако сте били достатъчно разумни, няма да се налага да очаквате спасители да дотърчат от някъде, за да ви измъкнат от всички каши, които успявате да забъркате с лекотата на дете, оставено само на плажа…

Няма коментари
Книги и автори Нещата от живота

Сбогом, Тери :(

  • От
  • март 12, 2015

Скъпи Тери,
Прекрасен мой Тери,
Любим (по-любим, най-любим!) Тери…

Трудно ми е да повярвам, че новината от отминалия ден е истина – толкова изневиделица ми се струва, че се появява – въпреки известната диагноза, въпреки напредващата възраст… въпреки… въпреки всичко!
Така и не остана време да те срещна, да стисна ръката ти, да ти кажа колко щастлива съм, че те има, че озаряваш света с думите и историите си, с чувството си за хумор, с иронията, чрез която с лекота шестваш из Света на Диска, с фината философия, с която са изпълнени книгите ти, с безкрайната ти хуманност и чистосърдечие… Но не ни е било писано. Не е останало време, за да се напише…
Но последните 10 години от съзнателния ми живот – последните 10 години, след като вече те бях открила, са били изпълнени с безброй безсънни нощи, наситени със страници със смях и проникновени наблюдения за живота, които често изплуват в ежедневието ми и до днес. Благодаря ти, Тери! Че ми позволи да израствам в късчета от една Вселена, в която се чувствам уютно! Благодаря ти, че успяваше да видиш герой дори и в някой (на пръв поглед) неудачник. Благодаря ти, че винаги успяваше да изведеш историята до добър финал – не винаги щастлив, но винаги добър. Благодаря ти за идеята, че колкото и несъвършен да изглежда светът (във всичките му фантазни измерения дори), това не бива да те спира да правиш най-доброто, на което си способен, докато едновременно с това не спираш да се забавляваш… Благодаря ти за доблестта на сержант Керът, за непоклатимата Баба Вихронрав, за щурата Леля Ог, за умелия Ветинари, за словоохотливостта на Олян Фон Ментелик (както и да го превеждат у нас). Благодаря ти, че от онзи гняв – за който пише Нийл Геймън – успяваше да сътвориш нещо красиво, брилянтно… благородно. Твърде малко хора, струва ми се, го умеят.

От теб научих и още нещо много важно, Тери – а именно: че не е необходимо да спазваш правила, да следваш канони. Понякога просто трябва да излезеш от познатия път, за да откриеш собствения си глас. И когато го направиш – с пълна сила да се втурнеш към… здрава работа. Защото само тогава светът ще бъде готов да те чуе.
Знам, че стилът ти не е по вкуса на всеки. А и не бива. Но всички ние, които сме го открили, ще бъдем влюбени завинаги, независимо от възрастта.

Тери… надявам се, че с усмивка си посрещнал образа, присъствал в не една и две твои книги. И се питам – дали като магьосниците на Диска, си знаел кога ще дойде Смърт? Дали ти е показал собствения ти животомер, дали ти е предложил да го завърти на обратно, още преди последната песъчинка от него да изтече? Дали си отказал – воден от любопитство, подтикван от желанието да яхнеш Бинки и най-накрая да препуснеш из безкрайната звездна шир, която ще те отведе до света, който си създал сам…

А следата, която оставяш след себе си, Тери… тя сияе. Вдлъбната е в историята на литературата в световен мащаб. И ще привлича още хора към себе си. Някои от тях ще бъдат малки, по-малки и от мен, когато те открих. А историите ти все още ще имат (винаги ще имат!) силата да им вдъхнат онзи особен живец, който да ги подтикне да бъдат герои, ако не друго – то поне в собствения си живот…
Тери… скъпи Тери, любим мой Тери…

Сър!

Не ми остава нищо друго, освен да стана, да изтрия сълзите, който изпълват очите ми, да сведа глава… и да отдам искреното си преклонение пред паметта ти! Ще ми липсваш – така, както би ми липсвал приятел, с когото винаги с нетърпение съм очаквала да се видим..

Няма коментари
Нещата от живота

Диагноза: Живот

  • От
  • януари 7, 2015

Чертаеш планове. Имаш идеи как искаш да протече бъдещето ти. Вървиш в определена посока. Учиш. Работиш. Опитваш се да живееш нормално. Прилично. Като цяло – правиш така, че не само днес, а и след време, да се чувстваш добре. Да ти е уютно в кожата ти, в света, който си създал около себе си. Стремиш се към някаква привидна сигурност, която почти всеки път изглежда съвсем близо на хоризонта – поне до момента, в който илюзията за нея не се разбие взривоопасно на пух и прах.

Защото… Животът обича изненадите. И никога не знаеш – какво ще ти донесе. Или какво ще ти отнеме. И никой никога не ти е обещавал утрешния ден – особено във вида, в който съществува в съзнанието ти.
И не – не всичко зависи от теб. От твоята воля. От желанието да не се предаваш. Не всичко е кураж и смелост.

Така, както не всичко е отчаяние.

Понякога… просто трябва да приемеш обстоятелствата. Които не можеш да промениш. И да продължиш напред – до там, до където ти е отредено да стигнеш.
А междувременно – да отваряш очите си широко към света, да живееш, преизпълнен с радост, просто защото си тук и те има, да тичаш, да дишаш, да обичаш, да… да живееш. Как – зависи само от теб. И ако нещо не ти харесва – промени го. Без компромиси. Без оправдания. Без отлагане на важните неща. Защото… една от основните характеристики на бъдещето е, че… всъщност може и да не те сполети. Замисляли сте се скоро за това?

Ако не сте – е, днес е особено подходящ ден.

Няма коментари