Когато се събудих днес, въздухът ухаеше като през май – не на цветя, не на люляк, а на… пробуждане, на пролет.
После излезе вятър – свирещ из клоните, фучащ, предвещаващ буря. Типична лятна буря.
Сега небето е надвиснало – сиво и тежко, мрачно и дълбоко като безкрая. Такова е небето на есен – когато валят проливните дъждове и слънцето по цели дни се крие зад тежките облаци…
А всъщност днес е трети февруари. Някога се смяташе, че това е ден в разгара на зимата. Някога… когато все още имаше граница между сезоните…
После излезе вятър – свирещ из клоните, фучащ, предвещаващ буря. Типична лятна буря.
Сега небето е надвиснало – сиво и тежко, мрачно и дълбоко като безкрая. Такова е небето на есен – когато валят проливните дъждове и слънцето по цели дни се крие зад тежките облаци…
А всъщност днес е трети февруари. Някога се смяташе, че това е ден в разгара на зимата. Някога… когато все още имаше граница между сезоните…
Яница ХРИСТОВА
Все още няма коментари