Поезия

Феникс

  • От
  • ноември 17, 2018

Законите на живота
рядко се пишат със сила.
Желанието е онова,
което може да се превърне в стихия,
да преобърне света,
да накара дъждът да спре,
реки да потекат нагоре,
огънят да угасне
и да остави след себе си
опожарени села
и черно пепелище…
от което да разпери крила
пълен с живот феникс,
отправил взор към безкрая…

Идеите са заразителни.
Прескачат от ум към ум.
Една мисъл може да създаде път,
да превърне мрака във воал,
през който прозира истината.
Защо мислиш,
че са горели хора на клада?
Защото духът е безсмъртен.
Защото със сила не се пречупва,
не можеш да унищожиш нечия воля,
да спреш нечия обич,
да сложиш окови
на онова озарение,
което изпълва деня със светлина
и копнеж…
със смисъл.

След нас остават следите ни.
История, която някой някъде
разказва, притихнал до огъня,
сгушен в тишината на нощта…
Слушат децата – с блеснали очи –
и в тях се отразяват нови светове,
пълни с блясък и безброй звезди.
Безсмъртието е свобода,
лъжите все някога умират.
Дави се злобата в безсилие,
а накрая остава само доброто –
разстила се меко върху пепелта
и очаква фениксът да разпери крила…

Яница ХРИСТОВА

Все още няма коментари

Остави коментар