Поезия

Скитници

  • От
  • октомври 29, 2015

По покривите на къщите
се разхождат скитници,
изгубили представа за времето.

Броят звезди,
броят съдби,
събрани и разпилени
из улиците на този град.
Изглеждаме им малки
(от високото) –
като пионки от стара игра
със стари и забравени правила…

Смешни сме им навярно –
и аз, и ти:
как тръгваме един към друг,
спираме се, мълчим,
разминаваме се,
още преди да се срещнем…

Навярно се усмихват –
иронично и загадъчно –
и сигурно чертаят под звездите
картата на собствените ни пътища,
а ние наивно вярваме,
че това е Съдба…

Все още няма коментари

Остави коментар