Поезия

Септември

  • От
  • септември 2, 2016

Септември е нова любов –
нежна, като полъх сред дърветата,
който разпръсква листата
и донася облаци.

Има дъх на изсушена чубрица
и стари билки,
скрити в раклата в къщата на баба.

Сияе с хиляда цвята –
всичките меки, всичките светли,
всеки един прилича
на целувка от слънцето,
свенливо скрито
зад пердето на прозореца.

Нощите стават все по-дълги.
Звездите – далечни и студени.

Огънят в камината пропуква,
изпълва мрака с уморена светлина.
И точно тук, и точно сега
е идеалният момент
да разказваш истории –
да потъваш в тях
и да оживяват във въображението ти.

Септември е възможност:
да се сбогуваш с лятото,
да хербаризираш всички спомени,
да извадиш пуловерите от гардероба
и най-топлите си шалове…

Понякога септември е всичко,
което си очаквал през годината…

Все още няма коментари

Остави коментар