Поезия

Себастиан

  • От
  • юли 24, 2014

На Б. –
защото превърна един сив ден в мечтание

Когато те открия, Себастиан,
обещавам да се омъжа за теб!
Да те последвам в безкрайната морска шир,
вечер да прокарвам пръсти през косата ти
и да ти шептя, че те обичам, докато заспиш…
Когато те открия, Себастиан,
ще метна раницата си на гръб и ще тръгна –
да преследвам хоризонта,
да търсим къде слънцето целува земята
преди да потъне в обятията на залеза…
Там, Себастиан, ще си направим дом
и ще ни е винаги топло… винаги…
Дори когато забушуват бури
и настъпи онази зима,
която попарва надеждите
и вплита бели нишки в косите,
и забулва с воал очите,
и светът става нереален, сив, стареещ…
Дори и тогава ще ни е топло, Себастиан,
защото ще съм сплела пръстите на ръцете си с твоите…
Когато те открия, Себастиан,
ще бъда най-щастливото момиче на света!
Защото ще знам, че си истински,
че не си просто… мечта…

Яница ХРИСТОВА 

Все още няма коментари

Остави коментар