Поезия

Преди да заминеш

  • От
  • март 4, 2015

Чужбина е хищно влечуго.
Просмуква се тихо
и застава между теб и всички,
които обичаш.

Поглъща приятелите и семейството ти,
засмуква мечтите им
и се прокрадва в очите им като блясък –
звездица на надежда за по-добър живот…
Огромното й туловище се простира
на хиляди километри околовръст,
огъва се, пулсира…

Сестра ти ще замине тази зима.
Напролет – приятелчето от детинство.
Съседите отдавна имат виза,
(вече спестяват за жилище в Чикаго)…
Заслушан в разговорите на приятелите си тук –
осъзнаваш… Остават ви броени дни!

Ще се разпилеете като парчета
от счупена бутилка
в краищата на света.
Корабокрушенци само ще намират
мокри и нечетими писма.
Думи, които прекосяват океани:
„Обичам те, мамо…”, „…у дома”, „… добре съм…”,
„…ще се върна”, „само още малко…”

Чужбина е хищно чудовище, знаеш.
Изпълва атласа, надвиснала с огромната си сянка
над твоята малка балканска страна…

В един момент просто искаш…
да станеш, да я прегърнеш, да потънеш в нея,
да започнеш да събираш отломките
от живота, невъзможен за живеене
по тези географски ширини…

В които все по-често се събуждаш
с идеята да емигрираш и ти…
 

Все още няма коментари

Остави коментар