Поезия

По Пътя

  • От
  • февруари 2, 2014

Когато се умориш
да си сам,
да се правиш на голям,
да се чудиш накъде
и как да продължиш…
Да спираш –
все там,

на ъгъла,
където се срещат мечтите
и животът ти…
А ти… ти…
си в постоянно разминаване…
Когато се умориш
от разочарования,
от колебания,
от въпроси…
Без отговори.
Винаги без отговори.
И започнеш
да живееш
на инат!
С обтегнати мускули,
с последен дъх,
с изтощаващ устрем…
И си уморен,
така си уморен…
че от мисли те боли,
от чувства те боли,
от сънища те боли…
И започнеш да се питаш
кой си?
Кой си ти?
Защото никога не си бил такъв
..преди…
Тогава…
просто трябва да решиш –
дали да продължиш,
така ли искаш да живееш?
Да остарееш?
А отговорът…
                  ще
                        ти
                               покаже
                                             Пътя…


Яница ХРИСТОВА 

Все още няма коментари

Остави коментар