Победителят в играта

Готова съм.
Да заложа на една карта,
да рискувам,
да сложа всичко на масата,
но да получа глътка щастие.
Щастие пред свободата.

Ще бъда покер играч.
От най-добрите.
От онези, с които животът
така сурово си е поиграл,
че са си татуирали правилата му
на ревера си,
близо до сърцето. За спомен.

С един ход ще предопределя
цялата игра.
Начало и край,
събрани в една точка.
И това може да се окаже
най-голямата ми грешка
или пък най-хубавото нещо,
което съм правила за себе си…
Кой може да ми каже?
Непредвидима е природата
на все още неслучилото се…

Раздават картите,
чипове летят във въздуха,
трупа се залогът,
колодата намалява.
Притихнали в очакване,
затаяваме дъх –
всеки на тази маса
на нещо се надява…

Смесват се цветовете,
червено и черно –
вечната класика.
Съдбата е коварен играч,
докато премигнеш
и е сменила ръката,
и е решила изхода на играта…

Пада завесата.
Представлението е към края си.
През смях и сълзи
можеш да ръкопляскаш сам на себе си,
когато публиката си тръгне.
Заради куража, заради мъжеството,
необходими, за да се изправиш сам срещу нея –
срещу Съдбата,
която владее играта по-добре от всеки друг,
и каквото и да правиш, накрая все тя побеждава…

Яница ХРИСТОВА