Поезия

Очакване

  • От
  • октомври 20, 2018

Чакам последния автобус.
Хората около мен
идват и си отиват –
всеки следва своя път
и изглежда различен светът,
отразен в очите му…
Замръзнали са минутите
от разписанието.
Питам се колко ли време
още ще чакам?
Обикновено е точно толкова,
колкото е необходимо…
Смрачава се и небето посивява.
Изглежда също и че ще вали…

…една старица в есенния вятър чака
куп мигове, които са отминали,
и едва няколко, побиращи се в шепа,
които още не са дошли…

Яница ХРИСТОВА

 

Все още няма коментари

Остави коментар