Поезия

Отвъд страха

  • От
  • юни 5, 2013


Когато те е страх,
облаци сякаш скриват звездите…
И тъмнината се сгъстява около теб,
сенките плъзват из града
и сърцето ти, уплашено, препуска…
Без да вижда път,
 без да вижда изход…
Когато те е страх,
заключваш всички врати
и оставаш сам…
Зазидваш се
и чакаш –
 да отминат кошмарите…
Но не знаеш ли –
Те заживяват в мига,
в който ключа изщрака…
Защото точно Те държат ръката ти,
когато го превърташ…
Когато те е страх,
светът не смее да се доближи до теб –
за да не избягаш…
И изчаква – да отмине малко време,
отново дъх да си поемеш…
За да ти даде всички закъснели подаръци,
за които тайно, отвъд страха си, си мечтал…

Яница ХРИСТОВА

Все още няма коментари

Остави коментар