Поезия

Моя е победата

  • От
  • декември 17, 2014

Ще те сполетя – като участ.
Като самата неизбежност,
която те очаква зад ъгъла.
Ще се подкосят коленете ти,
ще се строполиш на земята,
ще заровиш ръцете си в камъка
и ще ме молиш да спра,
да си отида…

Но знаеш – безпощадна съм.
Като времето.

Ще разпилея около теб шепа прах,
ще вплета в очите ти в нишки
и ще изтръгна дъха от гърдите ти.
Накрая ще отнема и тях –
спомените, които изпълват паметта ти.
Един по един ще ги изпивам,
ще избледняват в тишина.
А после – и ти ще си отидеш.
Поредният победен от Старостта!

Все още няма коментари

Остави коментар