Поезия

Лятото си тръгва

  • От
  • август 24, 2018

Лятото си тръгва в края на август.
С хладния вятър
и падащите листа на кестените,
оцветени в златно.
Стяга си куфара,
пълен със спомени,
с морски пясък и миди,
с билки, падащи звезди,
сладки откраднати мигове
и дъх на конфитюр от ягоди.

Лятото си тръгва.
Крачи бавно по павираните улици,
няма сили да се обърне дори
и да се сбогува.
Тръгва си уморено
и с чувство на вина,
че ще се върне отново
едва след година…

А за година се променя всичко.
Не е същото дори морето.
Вълните са изяли пясъчната ивица,
а онази любов, която си обещавахте
да е „завинаги” ,
отдавна е останала в историята,
някои птици са се върнали,
други – не…
Лятото знае най-добре –
щастието е кратък миг.
И никога обещание.
То се случва сега
и – ако имаш късмет –
продължава много лета…

 

Яница ХРИСТОВА

Все още няма коментари

Остави коментар