Поезия

Кълбото на времето

  • От
  • октомври 10, 2019

Един ден небето ще притъмнее
и всичко ще свърши така,
както е започнало.
Но отвъд Големия взрив
няма да има нищо,
за което да си струва да останем.
Животът, който обичаме,
животът, който мразим,
все през пръстите ни изтича –
котка, която тича
след кълбото на времето,
докато то се разплита…

Яница Христова

Все още няма коментари

Остави коментар