Поезия

Зимна къща

  • От
  • декември 6, 2020

И този декември през вратата влиза хлад.
Прагът пустее, залостила съм уж плътно.
Останахме вътре. Аз. И страховете ми.
А навън, казват, било пълно с чудеса.
Но когато погледна през замръзналите прозорци,
виждам само скреж.
В далечината пуши нечий комин.
Някъде е топло.
Някъде е дом.
Тук е само зимна къща.
Няма я на картата.
Няма и адрес.
В познатия до болка град е,
на улицата, по която минаваше преди.
Дали още поглеждаш към прага?
Дали се премрежват очите ти от спомени?
Отседнала съм за кратко.
Колкото да събера парчетата от разбитото,
да измета, да постеля нов килим,
да забърша праха…
Да презимувам.
Пък след това ще мисля за топлите страни.

Яница Христова

Все още няма коментари

Остави коментар