Поезия

Време

  • От
  • декември 14, 2018

Не знам дали си струва
да се страхуваме от времето.
От неговата непредвидима природа.
От женската непостоянност на мойрите.
Събрани трите в тъмата,
едната преде кълбото на съдбата,
другата го заплита,
а най-разсеяната, най-старата,
прекъсва все някога нишката…
Надяваме се да не избърза
прекалено много…
Да ни е останало време
да прочетем всичките си книги,
да разкажем най-вълнуващите си истории,
да изживеем една любов…
Да кажем на любимите си хора
колко много ги обичаме…
Да попътуваме и да съберем
гледки от различни страни…
Да се помирим със себе си.
Да спрем да бързаме.
Да създадем топлина за зимата,
да ни е светло в дългите нощи,
да гледаме как напролет
светът се събужда
и да се изпълваме с надежда…
Да проследим как порастват мечтите ни
и да се сгушим в скута им,
където е най-уютно
и умората отстъпва дори.
И тогава да притворим очи,
да се обърнем към богините
и без страх да кажем: „Режи!”…

Яница ХРИСТОВА

Все още няма коментари

Остави коментар