Поезия

Вкусът на живота

  • От
  • март 24, 2018

Горчив.

Вкусът, който остава,
когато се събудиш след лош сън.

Или когато не можеш да заспиш
след лош ден.

И след онези моменти,
в които се оглеждаш
и търсиш подкрепа,
а виждаш само сянката си,
която лениво се точи след теб,
сякаш би напуснала също,
ако можеше.

Трупа се. Горчивината.

Заплашва да прелее
и да те удави.

Научи се да плуваш, младежо,
не разчитай на спасителни пояси,
пълни са само с въздух и несигурност.

Върху това или искаш да се крепи
крехкото ти бъдеще?

И да се криеш зад крепости, не помага.

Връгът живее в теб.

Трупа се като оловна отрова
и заменя съставните части
от костите ти.

Накрая дори няма да можеш
да вървиш с високо вдигната глава.

Ще загубиш първо звездите.

След това гордостта.

И накрая като мекотело
ще съществуваш сред отломките от себе си.

Горчив.

Понякога това е вкусът на живота.

Сладостта се изнизва между пръстите
като скъсана перлена огърлица.

Но оставя следи по небцето.

И когато много загорчи,
затвори очи…

И си спомни.

Все още няма коментари

Остави коментар