Поезия

Безсъние

  • От
  • юли 27, 2014
Градът не спи в четири часа.
Притихнал е в очакване.
И брои – безсънници…
В тишината му отеква
кашлица на стар пушач,
а подозрителни фарове
свиват зад ъгъла…
От някъде се чува детски плач,
а влюбена двойка
 се целува на улицата…
Градът не спи в четири часа.
В очакване на утрото.
Звездите се губят
в натежалия въздух,
в умореното очакване на чудото…
загубило се някъде сред ежедневието,
потънало в прах
и стари фасове от цигари…
Градът се простира отвъд прозореца ми,
нахлува в стаята с бледи отражения.
Защото не спя в четири часа…
Броя собствените си безсъници,
подреждам мечтите си по лавицата
и прилежно избърсвам праха,
натрупал се по тях…
Нощ след нощ.

Будуваме. 

Яница ХРИСТОВА 

Все още няма коментари

Остави коментар