Нещата от живота

Безкомпромисното време

  • От
  • май 16, 2014


Влиза днес един ученик в книжарницата. Гледам го – брадясал като стар революционер, извисил се с две глави над мене… Ама така е то – децата растат. Тръгна си. Разгръщам учебника му по български – в него: забравен опит за „автобиография“. И какво се оказва – роден през… 1999 година. 9 години след мен. 9 години?!? Пък аз си мислех, че съм още мъничка… едва наскоро прекрачила отвъд пубертета. Пък то – какво излезе?! 9 години са страшно много! Толкова стара осъзнах, че съм /отново/, че ми стана твърде тъжно – подобно на бабите, които с умиление гледат порасналото си внуче, което е я абитуриент, я абсолвент, я вече се е оженило… пък те помнят как едно време са му сменяли пелените, как са му приготвяли палачинки на село и са го утешавали, след поредното ожулване на коляното от прекатуреното колело… И се питат – кога е минало това пусто време, кога са се вплели следите му в косите им и са се спуснали нишки в очите им, които отслабват с годините… 

Е, не че съм му сменяла пелените на тоя осмокласник – далеч не ме разбирайте погрешно… 

Просто възрастта не прощава на никого – дори и на 23-годишните… 
Осъзнаването пък колко бързо отлитат годините – още повече… 
И току забравиш за определен период цялата цикличност, от която, волно или не, си част, и се отпуснеш да си живееш живота… Се случва нещо – да ти припомни. За да осъзнаеш колко отговорен си за собственото си настояще. В което всеки миг отлита, помитайки нещо неповторимо след себе си… и ако не си го изживял, Мигът, както ти се е искало, си страшно прецакан и хиляда прераждания няма да ти стигнат, за да го компенсираш. 
И тази мисъл, странно, сякаш има силата да те освободи… и окрили… и да ти даде куража да бъдеш този, които искаш да си…

Яница ХРИСТОВА 

Все още няма коментари

Остави коментар