Нещата от живота

Аферата с летящия делфин

  • От
  • септември 8, 2012
НАЧАЛО НА ИСТОРИЯТА

     Един нормален работен ден. Монотонен, сив и прашен… Но в един миг всичко става различно – когато вдигаш очи и виждаш през прозореца делфин (странно е – защото си на 4 етаж!)… Делфинът необезпокоявано е кацнал на близкото дърво, полюшва се леко от вятъра и все едно те наблюдава…
     До тук добре… Всъщност не е добре – мислиш, че питието от предната вечер не те е пуснало… Това усещане се подсилва и от факта, че въпросният летящ делфин е розов (!)… ярко, бонбонено, бебешки розов…

НА ПЪТ КЪМ КУЛМИНАЦИЯТА

     В следващия миг те обзема жал – горкото делфинче, закачило се е за клона и кой знае до кога ще се рее из въздуха… Делфините не са създадени за тази участ. В същото време си благодарен – за парченцето цветна щурост, споходило те в монотонността… което те е накарало да се усмихнеш…
     На края пак ти става тъжно – за детето, държало този престъпно розов делфин в ръце… Навярно вятърът, впечатлен от  яркия му цвят, безжалостно го е отскупнал от невинните ръчички… Поиграл си е с него – докато му омръзне, и накрая… Бам! – дърво, връв, капан…

КРАЙ

     Хм… нищо не може да лети вечно – та дори и делфините. 😉
Вчера вятърът отнесе своя розов подарък и небето отново стана сиво и безцветно.
Балонът (във форма на делфин) се стопи в незнайните звездни далечини… Но остави след себе си спомен – ярък, детски и щур…

Яница ХРИСТОВА 

Балонът във форма на делфин. /Поморие/

Балонът във форма 
на делфин. /Поморие/

Все още няма коментари

Остави коментар