Category

Статии

Нещата от живота Статии Стил

Един различен Дядо Коледа

  • От
  • декември 17, 2012

Най-силното оръжие, с което разполагаме, това е нашето въображение. То не познава граници и забрани. За това сега ще ви помоля да освободите въображението си и да му позволите да ви разходи из тази статия – без всякакви задръжки.
Всички познаваме класическия образ на Дядо Коледа – едър мъж, с дълга бяла коса и брада, червен костюм и шапка с пухкава бяла папулка на края.
Но питали ли сте се как би изглеждал добрият старец в друго време, в друг стил?

ДЯДО КОЛЕДА – ХИПАР

Хипи движението възниква в САЩ през 60-те години на ХХ век. Характеризира се с разкрепостеност, свобода на духа и нравите. Стилът в облеклото е свободен, цветен и разчупващ всякакви норми.

Сега си представете Дядо Коледа – познатият ни добър старец. Но сменете познатият му червен костюм с джинси, с черна риза на зелени тревички, наметната с  елек от кафяв велур. Нека не забравяме и задължителната лента на челото, която усмирява буйната му грива. Може би и едни слънчеви очила биха били добре, не мислите ли? В дясната ръка – хванал свита цигара от един не толкова законен растителен вид – което пък от своя страна обяснява винаги доброто му настроение. А лявата – гордо вдигнал напред в така популярния хипи пийс знак.

РОК ДЯДО КОЛЕДА

Началото на рок музиката се крие някъде в 50-те година на ХХ век. Черният цвят се е превърнал в официален цвят за всички рок фенове. Тук можете да откриете много кожа, много метал и уникални комбинации и елементи  в облеклото.

Сега си представете Дядо Коледа… Нахлузете му едни кожени гащи, свалете палтото му и го заменете с червена карирана риза (примерно). Прибавете едно кожено яке, а от колана му – нека висят всякакви метални дрънкулки. Естествено – от пухкавата му коледна шапка отдавна не е останала и следа, за това пък е заменена с лъскава черна каска. Пуснете всички елени на свобода и прибавете към картинката един мощен мотор. Сега си представете Дядо Коледа – как препуска в коледната нощ и раздава подаръци, а зад него двигателят изписва с мръсна газ добре познатото „Merry Christmas” …

ПОП ФОЛК ДЯДО КОЛЕДА

Поп фолкът, известен още като чалга, възниква в територията на нашата родина някъде през 90-те години на отминалия век. Характеризира се с горещи ритми, често – с оскъдно облекло и голяма доза екстравагантност.

Сега си представете Дядо Коледа… представете си го като поп фолк фурия. Свалете червения костюм, прибавете оскъден тоалет, обсипан с пайети и маниста. Обуйте го с ботуши – за предпочитане на висок ток… Около шията му прекарайте един лъскав коледен гирлянд. Но нещо липсва?… Косата и брадата изглеждат скучно така. Я по-добре да ги поскъсим… и да ги изрусим – русото е класика в бранша… О! Чакайте – не ви ли заприлича на някого така?!…

Яница ХРИСТОВА 

(материалът е писан за в.“FaceNews“ – коледен брой, 2011 година) 

Няма коментари
Нещата от живота Статии

Защо? Дали защото „традицията повелява”?! И що за „традиция” е тази?

  • От
  • ноември 8, 2012
Наскоро, по народопсихология, стана дума за това, че в България се наблюдава тенденция, която не се среща в никоя друга страна в Европа и като цяло в света –  в държави,  които се смятат за цивилизовани, съвременни, люлка на модерността…
            А именно – че у нас родителите се грижат за децата си и им помагат (с каквото могат) понякога дори и цял живот. Не мислят за себе си, лишават се от какво ли не, за да могат децата им да бъдат добре… Което в другите страни не се среща… И както каза преподавателят ни – в чужбина, когато детето навърши определена възраст, то става самостоятелно и независимо. Напуска дома. Работи. Издържа се. А ако изпадне в трудно положение – разбира се, родителите му биха му помогнали, но после то знае, че трябва да им се издължи. Помощта не е безвъзмездна. Тя се превръща в заем…
            Да, но това е идея, която трудно би се възприела по нашите географски ширини, а пък какво остава да се превърне в практика… У нас като че ли, според масовото разбиране, родителят и усилията, които той полага, се приемат за даденост, те са задължение, нещо, което се случва по подразбиране…
            И още нещо – тези дни пътувах в едно купе във влака с един много особен господин, който твърдо защитаваше идеята, че днес семействата отглеждат мързеливи деца, които не знаят какво е труд, свикват да получават всичко на готово и някой ден няма да се справят с истинския живот…
            Хм…
            Не, не съм съгласна, че днес се отглеждат мързеливи деца. Поне не и съзнателно. Не и с тази идея. Може би понякога грижите, обгрижването, са с няколко степени повече от необходимото. И това може да доведе до този страничен ефект… Но мотивите на родителите са железни – детето е ценност. Най-скъпото им. Най-голямото им постижение! И за това трябва да се щади, да се пази…
            Защото, ако в другите западни, източни и всякакви далечни знайни и незнайни модерни държави, хората градят кариери, трупат капитал или имоти, ходят по екскурзии и круизи, то у нас средностатистическия българин не разполага с всичко това… Неговата единствена опора е семейството. В името на което работи и се бори цял живот. И детето. Което се явява като олицетворение на собствените му несбъднати мечти… И надеждата. Че поне то ще успее да сбъдне своите…
            Но времето, в което живеем, никак не прави тази задача по-лека. За това и родителят се опитва да компенсира действителността. Дава от себе си. Раздава се. До последно…
            И това се е превърнало в традиция. В обща практика. Вкоренило се е в балканските ни разбирания… и се е превърнало в част от нас…
            Дали е лошо ли? Не знам… Може би е по-лошо, че се приема за нещо нормално… Но родителят не е виновен. Че се раздава. И детето не е виновно. Че не се противи. Проблемът се намира на друго място… и точно той трябва да се реши, ако искаме ние и собствените ни родители, а някой ден и собствените ни деца, да се почувстваме като европейци и да заживеем по европейски модел, но и с европейски стандарт…
Яница ХРИСТОВА 
Няма коментари
Статии

НИЕ НЕ СМЕ

  • От
  • септември 6, 2012
        Млади сме. И сме студенти. Това автоматично ни прави безделници, които по цял ден се шляят насам-натам, харчат парите на родителите си, а вечер гуляят от купон на купон. И пият, по правило, много. И вършат глупости… А защо сме записали това висше образование, при условие, че явно въобще не ни пука за него (а дори сме и леко неграмотни) – никой не знае… Вероятно – за да си изживеем младините на макс и някой друг да ни плаща сметките…
            Ако по някаква случайност не попадаме в този стереотип, то вероятно сме в категорията „зубъри” – една не по-малко непрестижна категория. Ако сме зубъри, то това означава, че по цял ден стоим затворени в стаите си, залегнали над дебелите книги и четем ли, четем… Не знаем как се „купонясва” и сме, според жаргона, популярен из студентските академични среди, „сдухани” или по-лошото – „смотани”. Ако попадате в тази категория, спокойно, има и положителна страна – смята се, че сте що-годе грамотни…
            Естествено, това не е всичко. Има и трета категория. Според нея не сме точно хора, по-скоро приличаме на… банкомати. Попадайки в тази графа, от нас се очаква да си плащаме таксите и учили или не, някой ден да си вземем дипломите, университетът да остане зад гърба ни и ние да тръгнем по големия свят да си търсим щастието…
            Не, не си мислете, че аз съм съгласна с всичко това. Напротив. Но го чувам – доста често и то от най-различни места: било от приятели, било в коридорите на някой от корпусите ни, в автобуса или пък го срещам в медиите. На нас, студентите, ни се лепят всякакви етикети… Но според мен ние не сме всичко това, изредено до тук. Ние сме… млади и сме студенти. Живеем в трудно време – и това го знаем всички. Надяваме се, сигурна съм, че всички ние се надяваме – на едно по-добро бъдеще.
            Но кои сме ние? Вие? Ти? Аз? Понякога е трудно човек да се открие, когато е преследван от стереотипи, етикети и цял куп чужди мнения. Но на скоро получих отговор на този въпрос от неочаквано място – магазинерката до мястото, където живея, е голяма жена с голяма душа. Тя се среща с търновските студенти всеки ден. Понякога вижда колко им е трудно и се опитва да влезе в положение на всекиго. Когато я попитах защо, тя ми каза „Ами вие сте бъдещето на България!”…
Яница ХРИСТОВА 
Няма коментари