Със сигурност всеки си има своите лични моменти с песните на любимата си група, които помни дълго време и в продължение на дни с усмивка сетананика някоя обичана мелодия, приромняйки си ги… и водейки околните към нервен срив и желание да го нокаутират…
Е, аз си имам цели няколко!
А и като бонус въображението ми понякога не знае мира, така че нещата стават още по-щури и цветни… и това го знаят най-добре тези, които са имали шанса/тегобата да живеят с мен и около мен. 😀
Много ясно помня една вечер – няколко дни преди рождения ми ден, броени дни преди да навърша заветните 22 години…
Спя си аз… и сънувам. С времето съм се научила да не се изненадвам чак толкова на подробностите, цветовете, историите, детайлите, които подсъзнанието ми се опитва да ми изрисува в малкото часове, в които не съм будна. Но понякога… надскачам дори учудването си!
Сънувам си аз, че чакам автобус на летището, защото току-що съм слязла от самолет (от някаква неясна дестинация), в който съм пътувала с… дъщерята на Джон Бон Джоуви (!) 😀 😀 😀 И от разговора с нея знам, че баща й може да намине, ей-така, между другото, на 1 юли през България, да спретне едно концертче за рождения ми ден (!). После сънувах и концерта (!) – на някаква мъничка-мъничка сцена, обградена от ужасно много публика, заради която не мога да се добера до мястото си. И накрая – последната част от съня ми завърши в… нещо, което явно трябваше да е телевизионно студио, но приличаше просто на хол от малък градски апартамент – с протъркани резедави дивани, малка масичка, голям лампион в ъгъла между диваните, стари камери срещу водещата. Срещу нея бях аз, а до мен… Джони – с едно бежово кожено яке, което се е врязало в съзнанието ми! Целият разговор се въртеше около това как той се е озовал тук. А аз разказвах историята със самолета и дъщеря му…
😀 😀 😀 После се събудих. И ми беше адски смешно и непонятно от къде се е появило всичко това в ума ми, защото, определено!, никога дори не съм си го помисляла и за миг! Както и да е. Вече се бях настроила празнично, а след това – и още по-празнично.
Рожденият ми ден мина. Лятото също. Започна академичната година. Първите няколко седмици отлетяха неусетно, когато… в интернет плъзнаха разни непотвърдени статийки, че „Бон Джоуви” може би ще имат концерт тук. Настръхнах. Спомних си съня! Живях няколко дни между дилемата „истина ли е или не?”. И когато официално новината беше потвърдена – аз вече знаех, че ще бъда там. С треперещи пръсти взех билета си, нетърпелива, още първия ден, когато пуснаха билетите в продажба…
И ето, че денят дойде! Не мога да повярвам…
Почти месец преди да завърша, малко повече от месец преди да стана на 23… 😀 И ако това не е поличба?!
Надявам се да не вали… както сега.
И всичко щеше да бъде идеално, ако един човек не ми липсваше на цялото незабравимо събитие – Галя – първия ми ярък и щур търновски „Бон Джоуви”–спомен… свързан с мотористи, кожени панталони, снимки, бира и разговори до 4 сутринта на автобусната спирка, сред целия спящ и притихнал град…
Яница ХРИСТОВА
