Category

Намерено в Интернет

Намерено в Интернет Нещата от живота Снимки

На пейка

  • От
  • април 20, 2013



            Обичам природата – сред нея съм израснала. Обичам късчетата от нея, макар и някак култивирани, в градовете – събрани в  малки и големи паркове. Фен съм на дългите планински преходи и разговори сред чист въздух и под синьото небе… А това някак по подразбиране ме прави и любител на всички видове пейки, нали, където духът и тялото ти могат да си починат, където понякога можеш да почувстваш, че светът се върти или спира… а времето забавя или забързва ход покрай теб… Има дори една мисъл, като че ли беше на Васил Гюров – че хората, които променят света, винаги са стояли по пейките…  
            А преди не много време попаднах на цял един сайт, който искрено ме впечатли – посветен на пейките, на пътешествията, на приключенския дух и на красотата в света. Първата статия, която прочетох, беше за един италиански журналист, който тръгнал на околосветско пътешествие, снимайки какво готвят бабите на внуците из различните краища на нашата шарена планета… Изумително красива, проста и брилянта идея!
            Сайтът е – Пейка.бг .
            И онзи ден специално снимах цветната пейка в парка, сещайки се за него… и пратих една от снимките за секцията „Пейки от читатели”… сега се усещам, че вече с копнеж се оглеждам за още – нестандартни и подходящи за снимки…  🙂 
Яница ХРИСТОВА
1 Comment
Намерено в Интернет

Изумителните ATTRACTION (shadow theatre group) от Унгария!

  • От
  • април 15, 2013
Както вече споменах – понякога Интернет може да ти подари и прекрасни неща, които да те обогатят духовно, вместо само да ти изядат от ценното житейско време…
            Това, което споделям е… изумително! Прекрасно! Човешко! Разтърсващо… и раз…плакващо!
            Напомня ми на нещо, което гледах, когато бях във втори курс. Играеше се от едно момиче от студентския театър. Продължаваше само няколко минути. Само тя, на приятен музикален фон, за няколко минути изигра пътя от раждането, през порастването, съзряването, първата любов, появата на детето, порастването му, поемането му по собствен път, първите старчески болежки… и идването на смъртта, която затваря целия житейски цикъл. По-късно разбрахме, че етюдът се казва „Животът на една жена”. И беше много красиво и много истински… Три пъти ходих да гледам спектакъла на студентския експериментален театър,  и трите пъти плаках на този етюд, въпреки че знаех какво следва…
            А това, за което става дума сега… е един откъс от британския формат за търсене на таланти, в който група млади танцьори – ATTRACTION (shadow theatre group) от Унгария правят нещо страхотно, емоционално и… внушително!
Приятно гледане! 

Няма коментари
Книги и автори Намерено в Интернет

Разкази – фаворити

  • От
  • март 24, 2013
В дебрите на Интернет можеш да попаднеш на какво ли не – както в положителния, така и в отрицателния смисъл на това изказване… Някои от най-точните попадения при мен – свързани най-често с поредица случайности – са тези разкази, за които… няма какво да кажа, защото те достатъчно красноречиво гороворят сами за себе си. Някои от тях са на известни вече автори, други – на имена, за които вероятно тепърва ще слушаме доста… 
За сега ще се огранича и ще ви представя четири разказа и едно стихотворение – към тях се връщам най-често, защото ме карат да мисля и да съпреживявам миговете… и като цяло да се чувствам добре като техен читател 🙂 

1) “В страната на залязващото слънце” – Евгений Лукин
Един невероятен разказ, изпълнен с много хумор и една съвсем неутопична работохолизирана препратка към бъдещето… 
Можете да го прочетете ето ТУК .

2) “Агенция “Среден пръст”” – Стефан Бонев 
Разказ, отличен със специална награда… То всъщност си го пише под самия разказ, де 🙂 Много… интересна идея… Лятото говорих за него на едно приятелско събиране поне 15 минути сигурно… а го бях чела поне преди година… Но как да го забрави човек?! 
Можете за го прочетете ето ТУК .

3) “Гърненце с мерудийка” – Габриела Влахова
Този разказ е… просто мил, ужасно мил и разхождащ те във времето – мен лично ме препрати към собственото ми детство… 
Можете да го прочетете ето ТУК .

4) “Закъснелият дар” – Георги Господинов 
О… просто две думи – Георги Господинов! Това е напълно достатъчно… 
Можете да прочетете разказа ето ТУК .

И… едно стихотворение. 
Което имах щастието да чуя изрецитирано на първото награждаване на литературен конкурс, на което присъствах. Тогава Париж бе все още много далечна идея (за разлика от сега… но за това ще разказвам друг път)… Но стихотворението е толкова истинско, толкова… колкото и аз си представям онзи, моя си Париж, че не мога да го забравя – дори след тези отминали години… 

5) “Онзи наш Париж” – Екатерина Карабашева 
Можете да го прочетете ето ТУК .
Няма коментари