Category

ИзкуствоТО

ИзкуствоТО

За Изкуството

  • От
  • април 19, 2018
Ако се вгледаш внимателно, ще откриеш, че в изкуството на Големите, на онези Величия, чиито талант е безспорен и всепризнат, онези, чиято виртуозност е като пътеводна светлина за всички останали, но си остава недостижима като звездите – сякаш идва от съвсем друг свят…
Та ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че освен величието, там се прокрадва и по мъничко Мрак…
Част от този мрак отнасяш със себе си.
Той остава да работи в теб и има силата да покаже от какво си направен, от какво си изтъкан…
Защото изкуството не е шега работа.
Променя те повече, отколкото можеш да разбереш.
Няма коментари
ИзкуствоТО Нещата от живота

За Изкуството

  • От
  • януари 31, 2016

Ако се вгледаш внимателно, ще откриеш, че в изкуството на Големите, на онези Величия, чиито талант е безспорен и всепризнат, онези, чиято виртуозност е като пътеводна светлина за всички останали, но си остава недостижима като звездите – сякаш идва от съвсем друг свят…

Та ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че освен величието, там се прокрадва и по мъничко Мрак…
Част от този мрак отнасяш със себе си.

Той остава да работи в теб и има силата да покаже от какво си направен, от какво си изтъкан…
Защото изкуството не е шега работа.

Променя те повече, отколкото можеш да разбереш.

Няма коментари
ИзкуствоТО Театър/ постановки/ представления/... и разни други интересни събития

“Имам една добра и една лоша новина”

  • От
  • януари 12, 2014

Имам една добра новина!
Бях на прекрасно място, пълно с неповторима енергия, хора и истории! На 9 януари Sofia Live Club се превърна в дом на „Пощенска кутия за приказки”, приютявайки стотици хора, дошли да слушат разкази, писани от обикновени хора, четени от популярни личности… Имаше толкова много народ, че нямаше как да се обърнеш, без да побутнеш някого. И това – в името на изкуството, на творчеството, на литературата! И после – ще се говори, че четенето и културата били в застой?! Да, бе! Друг път! Във възход са – благодарение на иновации и смели личности, които не се боят да превърнат идеите си в начинание и реалност.
            Атмосферата беше… неповторима. 12 разказа, 12 автора, 12 популярни имена от света на театъра, киното и журналистиката. Много смях, много фина ирония, много тънък хумор и намигване към ежедневните събития, понякога тъжни, понякога щастливи, които оставят отпечатък върху спомените ни и върху това, което сме.
            От известно време знам за съществуването на „Пощенска кутия за приказки”, но това беше първото четене, на което успях да присъствам. И беше толкова хубаво, че ми се иска да заведа всичките си приятели! Съчетаваше специфичното чувство на това да си стоиш вкъщи и да четеш любима книга, да отидеш на театър и да гледаш завладяваща пиеса, и да бъдеш в бар с яка компания, в която смехът ти се слива с този на останалите и се превръща в ехо на техните смехове. Вълшебно, наистина вълшебно! От тогава си мисля, че има разкази, които се пишат, за да бъдат издадени в книга, за да бъдат публикувани в медия, за да бъдат изиграни на сцена… А има и разкази, които се пишат, за да бъдат прочетени в приглушената светлина на някой бар, сред разнообразна публика, за да се превърнат в съ-преживяване…
            Основоположник на проекта е Гери Турийска – автор, текстописец, журналист, носител на приза „Жена на годината 2013” в категория “Култура” именно за „Пощенска кутия за приказки”, а явно е и човек със свежи идеи и необходимата доза устрем, за да ги реализира. И да ги направи заразително прекрасни. До толкова, че в момента, в който и последната история приключи, те обзема желанието някак си да превъртиш стрелките на часовника напред, да скъсаш няколко листа от календара и следващото четене да е само на въздишка разстояние. Но… ще трябва да почакаш. До 5 февруари. Часът и мястото – са същите. Темата – „Нищо лично”.
            И… имам една лоша новина!
Ако четейки това, те е обзело страшно съжаление и любопитство… значи си пропуснал четенето на историите на тема „Имам една добра и една лоша новина”. И няма какво да те лъжа – има за какво да съжаляваш!
Яница ХРИСТОВА

П.С. Изображението е от фейсбук страницата на “Пощенска кутия за приказки”.

Няма коментари
Есета ИзкуствоТО Книги и автори Статии Театър/ постановки/ представления/... и разни други интересни събития

МАСОВА КУЛТУРА И ДУХОВНА НИЩЕТА

  • От
  • октомври 7, 2013

 
            Масовият културен свят, в който живеем, размива границите между отделните държави и създава условия за така популярния днес глобализъм. Музика, литература, кино – с наличието на Интернет днес – могат да бъдат слушани, четени или гледани едновременно както в Китай и Индия, така и в Канада, Австралия или на Балканите. И това превъзмогване на пространството и времето като пречка в общуването има своята положителна страна – възможността да учиш, да се срещаш с добри практики от цял свят, да се разширява мирогледът ти. Но… отвъд положителното, се спотайва и напълно естествената тревога от последиците, които води след себе си това явление…
            Масовата култура, за да бъде възприета от широката публика, не е с висока стойност. Леснодостъпна, лесносмилаема, без необходимост от умствено усилие, за възприемането й. Високостойностните произведения са рядкост и се губят сред множеството, често са отбутвани, често неразбрани и определено не са „масови”.
            А тази, твърде масовата култура, служи единствено за „убиване” на времето – да ти отнеме от това скъпоценно време, от което е изтъкан животът ни, и което иначе би се вложило в нещо друго. Нещо градивно. Тя не може да те накара да се извисиш, духът ти да порасне и да открие нови ширини. Не. Напротив. Масовата култура те принизява до своето собствено ниво…
            И така мрежата се заплита. Изтъкава се място за настъпваща духовна нищета… До момент, в който всичко се превръща в чалга, в поп-фолк текст, в латиноамерикански сериал, в комшийска или нашенска сапунка…
            И примката се затяга допълнително от икономическите фактори, които правят истинската култура скъпа. Елитарна. Но не елитарна, както се е разбирала преди десетилетия – когато грамотността е била привилегия за малцина, а образованието е било издигнато на пиедестал. Днес истинската култура е елитарна, защото е за отбрано общество, което може да си я позволи на фона на масовата безработица и ниски заплати, на фона на високите цени на книгите и билетите за театър, на фона на необходимостта от по-функционална държавна и национална политика, ориентирана към културата и изкуството.
            А когато тази политика се задвижи, когато заработи бюрократичната машина и положението в страна тръгне в по-добра посока, може би мрачната констатация, че българинът купува по половин, едва по половин!, книга на година, ще се превърне просто в спомен от миналото. А дали му се чете на този българин, който е успял да отдели от своята заплата (от няма и 300 лева) все пак пари за половин книга? Със сигурност! Той, българинът, навярно би купил и повече книги за година, стига да можеше. И може би някой ще каже, че тук преди всичко въпросът опира да приоритети. Да, може би. Но аз ще кажа, че преди всичко опира до възможности. И българинът все още има потребност от култура, все още търси път към нея, все още не се е превърнал в онзи груб, мрачен  и закоравял балкански субект, какъвто от десетилетия го упрекват, че е… Българинът е борец. Само това мога да кажа в негова защита. Той се бори първо за своето оцеляване – днес, тук. И само той си знае колко му е трудно. Само той знае как се отделят средствата за тази митологично-антиутопична половин книга!
            И тук, като бъдещ завършващ книгоиздател, може би трябва да отделя място и на въпроса с констатациите, че днес не се чете. Че има спад на четенето. Че младото поколение не е четящо поколение. И тук вероятно трябва да кажа, че това не е точно така. Сред ширналата се модерна вълна на простащина, в определени младежко(а и не само)–социални слоеве, една солидна част от подрастващите израстват с книга в ръка, използват и новите възможности за четене онлайн, и всичко друго, което модерното време може да им предостави.  Може би това, към което са насочени интересите им, не е по вкуса и естетическите разбирания на поколението преди тях, на техните родители, баби и дядовци. Но това е напълно нормално – новото време създава нова естетика, формира нови интереси, нова култура, нов тип читатели. Читатели, които според изследвания из цял свят, все по-трудно задържат вниманието си, разсейват се бързо, динамични са. Но не са глупави – напротив, будни са и са пълни с енергия, открити към нови идеи и приключения. Към всичко, което е способно да им грабне вниманието и да прикове интереса им към себе си. А като че ли това днес е по-трудната задача – да срещнеш нещо интересно и непознато, невиждано, неписано и нечетено преди…  Но все пак докато ги има, докато има деца, които вечер заспиват с прочетена приказка, докато има тийнейджъри (ах, една от най-актуалните чуждици в езика ни днес!), които израства с приключенията на някой любим книжен герой, все още бъдещето ще изглежда обозримо и достижимо…
            А какво трябва да се случи, за да се ограничи потока на масовата култура? За да се преструктурира духовната нищета в нещо друго? Само държавната политика ли е от значение?… Разбира се, че не е само тя. Огромна, водеща функция имат и хората на изкуството и културата – във всичките им роли и аспекти. Тяхна задача е да се измъкнат от сенките, да свалят шапките (под които най-често се крият), да спрат да се оплакват, че те създават ГениалноИзкуство, а все остават неразбрани, да се мобилизират и да творят. Да творят с мисъл, душа и чувство. Да осъзнаят ролята си на духовни фигури в обществото, на чиито рамене лежи отговорността, която идва с таланта – отговорност, която да им нашепва, че трябва да оставят следа, пътеводна светлина, път, който да бъде последван…
 Яница ХРИСТОВА 

П.С.: Публицистичен текст, писан като част от проект по дисциплина „Народопсихология” за семестриална оценка в 4 курс
Няма коментари
ИзкуствоТО

Ловец на изкуство – в 5 стъпки

  • От
  • август 1, 2013

1) Street Art и ул. „Раковска”

Началото на тази история започва с един материал в любимото ми списание, в които, съвсем между другото, беше спомената ул. „Раковска” с нейните идейни Street Art  моменти като фон на случващото се. Броят на списанието, доста стар, ме намери в изключително точен момент – във влака за София в поредното от многото ми пътувания. Още тогава знаех, че това е моето място и че трябва само да го намеря. Съвсем скоро. Не само защото съм Street Art  фен (както вероятно помните от този материал ТУК), а и защото по-късно прочетох, че тази емблематична за столицата ни улица – „Г. С. Раковски” – свързва голяма част от театрите в града.

Въоръжих се с фотоапарат и в една от ранните топли съботи на юли тръгнах. Ул. „Раковска” се извива в близост до НДК и продължава далеч, далеч нататък, преминавайки покрай небезизвестния площад „Славейков”, покрай НАТФИЗ и Сатиричния театър, свивайки в огромна близост до Народния театър и Градската градина. Което, някак естествено, много бързо я направи любимото ми местенце в целия град.

Но когато за пръв път минах по протежението й, търсейки и дебнейки за улични произведения на изкуството, се натъкнах на някои любопитни находки. Идейни, провокативни и абстрактни, опитващи се да излязат от канона и да доведат поток от мисли след себе си. Нещата, които открих, доста се различават от любимите ми в Търново, но това е съвсем нормално – тук темпът на живот и динамиката са различни, светът явно изглежда по-особено, уловен през погледа на авторите, и посланието е по-различно, а почеркът – нетрадиционен. Имам своите нови фаворити и тук, разбира се. Но след като направих няколко десетки снимки и след ден пак минах оттам, се изненадах – че аз почти нищо не бях снимала! От разни неподозирани ъгълчета ме гледаха невидяни човечета, паячета и какво ли още не, водейки след себе си усмивки и доза размисъл.

2) Светлин Русев – изложба живопис

Беше странно съвпадение. Докато „ловувах” с фотоапарата си сред Street Art-а по „Раковска”, попаднах на изложбата на Светлин Русев пред Народния театър. В прохладната шатра бяха приютени по-големи и по-малки платна, от които лъхаше на страх и самота, на израстване и промяна, на борбеност и не-смирение, на отчаяние и силна човешка воля, която може да променя съдби – понякога, а понякога… се оставя да бъде водена по пътища, които не й принадлежат. Не знам – може би заради по-тъмните тонове, които преобладаваха, но това беше внушението, което улових. Хареса ми. Майсторски поднесено, майсторски изработено. Но беше странно за сетивата, нахъсани до преди това от цветността и щуростта на графитите, които жадно преследвах в продължение на поне час. Съпоставката беше неизбежна и осезаема – между съвсем различни клонове на изкуството, които могат да съществуват върху една плоскост, да се срещат и да се разминават едновременно в съзнанието на наблюдаващия ги.

3) изложба на Калоян Тишев

Отново вървях по „Раковска” в търсене на изложбената зала, в която щеше да се проведе това любопитно събитие, за което четох през деня в социалните мрежи. Младо момче, архитект, художник, със самостоятелна изложба, посветена на жените и женствеността… И наистина – от стените на изложбената зала ни наблюдаваха десетки женски погледи (е, и не само), уловени в различни моменти и ситуации, създаващи особено и специфично впечатление. Пресъздадени с много внимание към детайлите, с добра доза вдъхновение и препратки за моменти в едно друго време в бъдещето, с една стъпка в миналото или просто в някой застинал миг, който се случва сега, точно и само сега.

Създадени с помощта на графични оформителски програми, тези вдъхновени женски образи ме накараха да се замисля колко ли време техният автор е съзерцавал своите музи, за да има силата с тази прецизност и ловкост да запечата всички тези нежни мигове, да ги превърне в акценти и да ги покаже пред широката публика? После… се замислих за една статия, посветена на Пикасо… че превръщал дните на жените в живота си в кошмар, защото ги вплитал в картините си със своята неповторима гротескна нотка…

Вдъхновение, какво да се прави?…

Тук историята е различна. Калоян Тишев подхожда с преклонение пред женствеността, показвайки онези най-красиви нейни черти, които понякога в ежедневието няма кой да забележи, та дори и жените, забързани и динамични, като че ли забравят, че носят със себе си. Изложбата беше едно добро напомняне, поднесено с помощта на съвременното изкуство. Но пък се замислих, че… сигурно е малко страшничко художник да бъде влюбен в теб и да те вплита в картините си – няма значение дали преди векове или сега – защото никога не знаеш как точно и с какви очи ще се вгледа в теб…


4) Street Art в голям формат!

Съвсем наскоро четох една много симпатична статийка в Sofia Live – която изпълни душата ми с възхищение и желание да открия всички тези мащабни проекти и да запълня празнините в албума си със Street Art. Обаче… къде да тръгна сега и да ги търся? Особено тази прекрасна фасада с мечките, която като че ли най-много ме впечатли. В един от първите си дни като изследовател тук случайно попаднах на една от сградите, посветени на каузата за опазване на планинските орли… но…

Явно случайностите нямаше как да спрат до тук. Онзи ден – беше петък между другото – си създадох илюзията, че не е необходимо да преминавам през разните му там подлези, ами ако изчакам направо автобуса на най-близката спирка, то той ще завие ей-там, на кръстовище, и ще продължи по моя път… Да… Беше хубаво като идея. Само дето не се случи. Качих се автобусчето, то тръгна… и аз осъзнах, че въобще няма намерение да завива. За това слязох. И вървейки нагоре към правилната си спирка – ги видях! Мечките! Беше прекрасно!

 

 

5) Изложба „Човешкото тяло – разкрито и реално”

О… споделям и тази история в този пост само защото има думата „изложба” в себе си. А иначе е нещо много повече от това… Първата статия, която четох за събитието, ме ужаси, ако трябва да си призная. Човешки тела, които някога са били живи, сега са превърнати в експонати?

О, не, не беше за мен тази изложба… Обаче после говорих с една приятелка, която вече беше видяла за какво става дума, и каза, че трябва да се види. И сега знам – наистина трябва. За да се преклониш пред онова, което природата е създала, пред силата и крехкостта на човешкото тяло, пред съвършения му ритъм на работа, пред красотата на живота, който тече в теб и от който ти също си си част. За да се замислиш – как живееш, какво си причиняваш с действията си, за да се опознаеш – сам.

Да бъдеш в известна степен ужасен, в известна степен вдъхновен, и с любопитство и страх да вървиш из коридорите на третия етаж на ЦУМ, да надзърташ под повърхността на неизвестното, за да видиш какво носиш в себе си – от най-малките костици до фината кръвоносна система… И накрая да си тръгнеш – по-различен от този, който си бил, влизайки в изложбата… или всъщност – много по-този, който всъщност си… По някое време, вървейки из залите, посветени на различни системи в човешкия организъм, си спомних онази песен на Нели Фуртадо – „Spirit Indestructible”, в която в някои момент се пее –

I have a spirit indestructible
A heart that loving was made for
A body that’s a miracle

(„Имам дух несломим, сърце, което е създадено да обича и тяло, което е чудо…„)
И наистина е чудо!

Яница ХРИСТОВА

П.С: Заглавна снимка – Пламен Александров, фотограф, повече за него можете да научите на адрес https://hidden.photography/

 

Няма коментари
ИзкуствоТО Снимки

“Book Art – за пръв път в България”

  • От
  • април 21, 2013

Вече знаете каква е предисторията (ако не – тя е ТУК

   Това се случва по проект “Book Art – за пръв път в България”, организиран от студенти от катедра “Библиотекознание и масови комуникации” към ВТУ, със съдействието на Младежки дом и Регионална библиотека. На 23 април, от 10 часа ще бъде откриването на изложбата с произведенията, изработени от студентите и участниците в творческата работилница.                  
           Дишайте! Ние не сме унищожили тези книги, отчислени от библиотечния фонд и обречени никога да не бъдат прочетени… ние сме ги върнали към нов живот… 
        А ето какво се случи с трите прекрасни книги, с които имах удоволствието да работя :) Пътят от идеята до създаването им – с нова визия и послание
1)  “SpiderBook” 
Материалите…
 
В процес на работа…

В процес на работа…

В процес на работа…

Завършена! 🙂

Завършена! 🙂

Акцент…

 2) “Мизикалната книга”

Материалите…

В процес на работа…

В процес на работа… 

Завършена!

 3) “Изкуството обединява” 

Материалите…

Няма коментари
ИзкуствоТО

Street Art. Или за изкуството без рамка

  • От
  • април 2, 2013
            То е около нас. Толкова близо… Само трябва да отворим очи, за да го видим, когато се разминаваме с него…
            Преди, ако трябва да си призная, се дразнех на всички надписи и драсканици из всевъзможни стени и повърхности по улиците. Но това е било напълно разбираемо – била съм все на места, където уличното изкуство се е състояло точно от това – от безформени и безсмислени драсканици, които или са толкова завоалирани, че трябва да си страшен „естет”, за да ги разбереш, или са били нецензурни и гродескни… или са си били откровено грозни.
            Но… всичко това се промени. Оказа се, че нямам нищо против графитите и изображенията в подлезите и по блоковете, стига да са поднесени с финес и послание. Не знам в кой момент точно отношението ми се трансформира, защото те нещата почти се припокриват. Дойдох в Търново, където определено има талантливи млади художници, които оставят почерка си из нестандартни места из града. Художественият факултет е облагородил уличното изкуство тук, а и цялостно го е тласнал в добра посока на развитие. Малко след това четох статия за британски уличен артист, чиито произведения се продавали на търг за крупни суми с по няколко нули след десетицата… Това страшно много ме вдъхнови и ме накара да потърся повече информация в Интернет… където попаднах на невероятно богатство от Street Art. И има изумителни неща! Идейни, провокативни, нестандартни и разтърсващи!
            След това… вече започнах да вървя с широко отворени и виждащи очи. В България имаме не по-малко талантливи улични художници, отколкото са по-света. Но като че ли тук остават не до там оценени. А това не е справедливо.
            Не знам какво ги мотивира да изведат творчеството си на открито, да го споделят с целия свят, понякога дори без да се подпишат под произведението. Коя е тази сила, която ги тласка вечер (най-често, защото като че ли не е много законно всичко това… а и по тъмно са по-малко тези, които биха те питали „А бе, ей, ти, какво правиш тука?!”) да излязат от домовете си с четките или спрея и да оставят следа след себе си. Не знам… Но не бъдете скептични – ако сте попадали само на онези графити, за които споменах в началото на този текст, то бих ви посъветвала най-малкото да посетите Велико Търново! Защото тук… има прекрасни Street Artпроизведия.
            Хубавото при този тип изкуство е, че дава шанс и на истински талантливи артисти да покажат на какво са способни, да наблюдават неподправените реакции на минувачите и да следят развитието на творбата си. Това нестандартно изкуство без рамка доближава самата идея за творчеството до обикновения човек, който всеки ден бърза за някъде, не му остава време или не му достигат пари за посещения на галерии и изложби. А всеки има нужда от красиво изкуство около себе си, на което да поспре за миг очи… а защо не това да се случи на път за работа например? Ей-така, спонтанно, непланирано? Защото Street Art не се случва по график – един ден може и да няма нищо артистично по стените и електрическите кутии на вашата улица, но на следващия – може и да не е така. Тъжното е, че както ненадейно се появяват тези провокативни картини, така и могат да изчезнат… безвъзвратно…
            Опитвам се от известно време да обхвана най-интересните моменти от уличното изобразително изкуство в Търново. Но не мога, постоянно се появява нещо ново, което ме изненадва. Предполагам, че снимковият материал към този текст ще расте с времето… Едни от най-любимите ми изображения са ме карали да се усмихвам, оправяли са настроението ми за цели дни подред (особено ако пътят ми ежедневно е минавал покрай тях)…
            Преди време бях обещала да спомена за един лов на китове… из планински град?! Да, звучи малко странно… Но из Търново могат да се открият доста китове… Оказа се (по доста любопитен начин научих), че познавам авторката им – Десислава Ганева… и мисля, че успях да ги уловя всичките!
ПО СТЕНИТЕ 

ЕДНА ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНА МЕТАЛНА ОГРАДА

ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ТАБЛА

ПО ПЛОЧКИТЕ И ПО АСФАЛТА 

И КЪДЕ ЛИ ОЩЕ НЕ 

И, РАЗБИРА СЕ, КИТОВЕТЕ! 

Яница ХРИСТОВА
Няма коментари
ИзкуствоТО

Tarnovo Art Modern – Център за модерни изкуства

  • От
  • март 22, 2013
От днес в подножието на Царевец може да бъде открит домът на съвременното изкуство във Велико Търново. Галерията отвори врати на празника на града, събрала произведения на изкуството от 35 държави от почти всички континенти в света!
Местенцето е уютно и изискано, обещаващо да се превърне в събирателен център на различните видове изкуства. А атмосферата днес… беше просто вълшебна!
От картините струеше… живот! Всички те – различни, цветни, абстрактни – носеха своята неподправена енергия в себе си. Освен платната и боите, се срещаха използвани платове, втъкани в изображението, стари вестници, дори пясък и парченца от морски мидички (които те подканят да ги докоснеш, въпреки че знаеш, че не бива!).
Особено впечатляващи ми се сториха скулптурите на Даниел Людвик от Унгария – изчистени, малки и гъделичкащи въображението с формите и посланието си. Направени от нещо като пемза (отново те подканят да ги докоснеш, въпреки че знаеш, че в музеи и галерии не се прави така!!!).
Духът в залата – и на двата етажа – бе изпълнен с уникална комбинация от традиции и новаторство, от ярки цветове и литография, от познати форми и трудно различими образи, от изчистени идеи и абстракции… Един луд танц за сетивата… който те кара да мислиш и да търсиш подводни камъни под привидно затихналата повърхност… Но нима точно такова не е всяко модерно изкуство? Провокиращо. Нестандартно…
Яница ХРИСТОВА
Няма коментари
ИзкуствоТО

Art Books – прераждането на Книгата след края на живота й

  • От
  • март 15, 2013
    Да… това беше заглавието на доклада ми през ноември. Плод на един случаен импулс през горещите летни месеци на 2012 година, който не ми даде мира, последваха нахвърляни бележки и почти десет дни ровене и превеждане на различни сайтове, за да събера информацията, която ми е необходима, за да отправя посланието, което искам… И накрая докладът беше готов. Презентацията – надявах се достатъчно атрактивна – също. И дойде денят –  XI Национална научна конференция с международно участие “БИБЛИОТЕКИ – ЧЕТЕНЕ – КОМУНИКАЦИИ”, организирана ежегодно във Велико Търново… 
    За моя огромна изненада не получих упреци, а похвали. И развълнувана аудитория. Което, може би нескромно, но ме кара да се чувствам горда. Още повече, че в залата са били момичетата  от първи курс Книгоидаване – Пламена и Соня – млади, усмихнати и амбицирани… И след конференцията са решили, че искат да направят Art Books във Велико Търново, в България за пръв път!… И сега започват да текат приготовленията за събитието, което се очаква да се раилизира през април или май… 

Докладът ще излезе в сборник, издаван за всяка конференция. Но пък съвсем защриховано някои от акцентите в него  (и това, което сега предстои) са свързани с: 


   Art Books (или Books Art) е част от съвременните направления във визуалното изкуство, базиращо се на вдъхновението на творци от цял свят да създават различни форми, изображения и инсталации от книги. Творбите им често предизвикват противоречиви реакции – на възторг от иновативността им или на потрес от отношението към книжното тяло. Днес интернет предоставя шанс на всеки да изрази своите лични пристрастия и основните дискусии по отношения на Art Books се откриват по блоговете на различни автори. Отново чрез онлайн възможностите Art Booksизлиза извън границите на отделните държави и става достояние на любителите на изкуството в цял свят. Създателите на Art Books най-често притежават богато портфолио, достъпно на личните им сайтове, участват в мащабни инсталации, организират изложби, печелят престижни награди за творчеството си и се канят като лектори из най-големите университети за изкуство. Днес на пазара могат да се открият дори книги-наръчници с това как сам да си направиш Art Books произведение, както и книги-албуми с вече създадени творби на популярни творци.
     В България изкуството от книги набира популярност също из блоговете и различните сайтове за книги и четене, където се представят Art Books творци  и концепциите им, подплатени с атрактивен снимков материал. Но въпросът все още не е изследван напълно (надявам се и мисля, че съм първата, която го поставя като проблем и като научна, изследователска концепция), както и не са правени (поне според проучванията ми)  Art Books изложби на наши творци. За това и ние във Велико Търново поставяме началото. Като идеята ни е (както споделят и авторите на Art Books от световен мащаб) да покажем, че старите книги, които вече никой не чете, не са мъртви. Да докажем, че дори и в дигитилизиращото се съвремие, Книгата остава част от живота на всички ни. Защото Art Books не унищожение на книги – то е творческа философия!

Яница ХРИСТОВА  

П.С.: А скоро ще споделя и своите лични фаворити арт-буксъри 🙂 Които ме впечатлиха не само с произведенията си, но и с гледна си точка върху съвременните предизвикателства пред Книгата.
Няма коментари