Когато те е страх,
облаци сякаш скриват звездите…
И тъмнината се сгъстява около теб,
сенките плъзват из града
и сърцето ти, уплашено, препуска…
Без да вижда път,
без да вижда изход…
Когато те е страх,
заключваш всички врати
и оставаш сам…
Зазидваш се
и чакаш –
да отминат кошмарите…
Но не знаеш ли –
Те заживяват в мига,
в който ключа изщрака…
Защото точно Те държат ръката ти,
когато го превърташ…
Когато те е страх,
светът не смее да се доближи до теб –
за да не избягаш…
И изчаква – да отмине малко време,
отново дъх да си поемеш…
За да ти даде всички закъснели подаръци,
за които тайно, отвъд страха си, си мечтал…
Яница ХРИСТОВА
Все още няма коментари