Поезия

Призраци и талисмани

  • От
  • юни 13, 2020

Вярвам в (не)съществуващи неща:
призраци и талисмани;
в невидимите нишки,
които ни свързват;
в миналото, което не избледнява;
в любимите ни мъртъвци,
оставили следи в нас завинаги;
в сънищата, които се сбъдват;
в любовта, която е отговор
на всички незададени въпроси.
Вярвам, че сме по-големи от страховете си
и по-малки от благодарността.
Вярвам в мъдростта на утрото
и в силата на нежността да излекува раните
и да отключи отдавна заключени врати.
В тишината вярвам също.
Когато думите капитулират
и те оставят като оголен нерв,
да трептиш в емоцията си.
И после се връщат – дума по дума,
да те превърнат в човек,
да те свържат отново със света.
Вярвам в приказките,
които четяха ни като деца.
Превръщахме се с тях в герои,
оставаме такива и сега –
на кръстопътя между воля и съдба,
имаме лукса да вярваме в чудеса…

Яница Христова

Все още няма коментари

Остави коментар