Поезия

Залези

  • От
  • юли 5, 2015

Понякога мечтаеш
за морски залези…
За ярки слънчеви лъчи,

които се вплитат в косите ти,
полазват по кожата ти
и огряват деня –
като за последно…
Понякога мечтаеш за онази свобода,
с която тичаше из житата
и натежалите класове
мелодично шумяха
под босите ти крака …

Понякога мечтаеш
да затвориш дъха на лятото
в стъклена бутилка.
Да я скриеш нависоко –
в най-тъмния ъгъл
на най-горния рафт в гардероба…

И просто да знаеш:
че е там.

И винаги, когато пожелаеш,
ще можеш да се връщаш –
къс по къс,
с всяко дихание
да прекосяваш отминалото време.

И накрая пак да се оглеждаш –
в пленителните морски залези,
които чертаят вълни по синевата.
И ти си там – песъчинка в безкрая,
окрилена от цялото безгрижие на света,
застинал в този един-единствен миг…

Все още няма коментари

Остави коментар